Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Ревът от неудовлетворение на нереида оглуши мозъка на Джъстис, но той не свали усмивката от лицето си, за да не забележи Кийли. Да не предположи, че умът му е разделен на две или пък да разбере, че едната от неговите страни е жестока и нестабилна.
Вземи я, вземи я, вземи я. Желае ни, знаеш го.
Джъстис затвори очи и се концентрира, за да затвори ума си за мислите на нереида. Този
път бе доста по-трудно, но най-накрая го постигна.
Когато отвори очи, тя все още бе там. Не е била сън, а реалност, далеч по-изящна от всичко това, което заслужаваше.
- Благодаря ти!
Объркване хвърли сянка над красивите й зелени очи.
- За какво ми благодариш?
- Благодаря, че ми каза, че аз не съм единственият, на когото тази целувка е повлияла -обясни той и я наблюдаваше, докато бузите й отново придобиха лек розов оттенък. - И благодаря, че ми напомни за нашите приоритети. Храна и бягство. Бягство и храна. И в двата случая разговорът, който трябва да проведем ще се наложи да почака.
- Разговор ли?
- За да разрешиш една мистерия, Кийли, ти проправи пътя на друга. Бях забравил видението, което всички нереиди получават и неговите последици. Може би защото никога не съм смятал, че ще се отнася и за мен. Но не можах да намеря друга причина защо виждах лицето ти, когато бях загубен в Пустошта. Ти си част от това мое видение.
Докато се усмихваше, се насили да произнесе думите, които знаеше, че тя не иска да чува.
- Радвам се, че за теб целувката бе като разклащане на основите на цялата ти вселена, защото ти си моята предопределена половинка в живота.
Глава 21
Атлантида, пещерата
Кийли обхождаше разстоянието от единия до другия край на пещерата, като се опитваше да стои възможно по-далече от лудия мъж - „половинката й в живота“. Джъстис правеше нещо на една от стените, но тя не знаеше какво. След като й бе стоварил изявлението за „половинката“, тя бе изпаднала в шокирано мълчание и се дръпна от него, докато мърмореше под носа си, че той се нуждае от една добра и здравословна електрошокова терапия.
Половин час по-късно, тя продължаваше да си мърмори. От погледите, които й хвърляше отдалеч, си личеше, че бе наясно, че думите й никак не бяха ласкави. Стоеше на разстояние, дори и когато се опита, доколкото може, да се измие в басейна и го хвана да я зяпа сякаш бе на път да я погълне с поглед.
Поне не се опита да й скочи. Не бе сигурно колко ще настоява да я убеди в твърдението си за „половинката“, но засега трябваше да се занимаят с по-важните проблеми.
- Трябва да се махнем от тук - каза, вероятно за стотен път, но този път бе достатъчно силно, за да може и той да я чуе. - Ние ще се махнем от тук.
Джъстис не й отговори, което не я обиждаше, след като й бе отговорил първите двадесетина пъти. Без съмнение бе също толкова уморен да го чува, колкото и тя да го казва. И все пак гледаше да стои на разстояние, притеснена да бъде близо до него след тази целувка.
Тази целувка.
Целувка, която разтърсваше вселената и предизвикваше фойерверки. Той й бе дал северното сияние, а тя му бе отвърнала с къркорещ стомах.
Страхотно. Просто чудесно. Винаги е била прекалено практична и не вярваше в приказки, така че появата на прекрасния принц не промени нищо. Без значение, че той имаше най-красивата коса, която някога е виждала.
Може този господин Аз-съм-съдбата-ти да е луд, но не можеше да отрече, че е страхотен. Като се имаше предвид какво е преживял, му беше позволено да е малко луд. Изпита съчувствие, след като си спомни видението си. Това, че не беше изгубил разсъдъка си, бе чисто постижение.
Като говорим за това, колко хора са я смятали за луда? Никой по-добре от нея не знаеше, че разумът е отражение на относителността. Пък и отдавана не е била гола с мъж, затова вероятно трябваше да снижи летвата на стандартите си. Луд? Никакъв проблем, стига да има страхотна коса.
Въздъхна и му хвърли един поглед през дългите си мигли. Косата му вече бе суха. Копринено мека на поглед, блестяща и великолепна. Най-великолепната коса в историята на човечеството се спускаше на вълни по гърба му и стигаше до най-стегнатия задник. Или пък в историята на атлантите. Няма значение.
Не беше Прекрасният принц, той бе Принц: висок, тъмен и смъртоносен. Джъстис не беше перфектният пластмасов мъж, той бе истински мъжкар с увредена душа.
Обаче трябваше непрекъснато да си го повтаря - тя не беше психиатър. Така че бе по-добре да се държи на страна от него, дори и хормоните й да не бяха на същото мнение.