Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Джъстис не знаеше как да излязат. Дори и не разбираше как е успял да ги доведе на това място. Добре. Беше свидетел на миналото му, чрез меча и го познаваше достатъчно, за да е наясно с неговата почтеност. Неговата чест. Дори и болката, която така ревностно държеше под контрол.
Нямаше да я излъже. Би жертвал живота си пред това да позволи на нереида да я нарани. Щеше да приеме тези факти като доказани.
Така че всичко зависеше от нея.
Той прекоси пещерата с гъвкавостта на пантера, и движението на мускулите му подчерта смъртоносността и грациозността му. Стъписа я и обърка добре подредените й мисли.
Трябваше да се страхува от него, най-вече след това, което й сподели последно, но някак знаеше, че с него ще е в безопасност.
Коленичи срещу нея и затегна разпуснатия край на кожената връв, с която бе вързал плитката си. Връвта сигурно идваше от някое от онези скрити помещения и вероятно е служела за връзване на чанти със скъпоценни камъни. Тръсна глава, впечатлена от себе си. Ето че седеше, заобиколена от скъпоценни камъни, най-голямата мечта на всеки крадец, я тя не мислеше за нищо друго освен как да избяга.
Практичната и прагматична Кийли.
Не беше такава, когато погледнеше към Джъстис и копнееше пръстите му да докосват кожата й, а не косата му.
- Ако продължиш да ме гледаш по този начин, ще си позволя да се позабавлявам и да изпълня фантазиите си, които включват остатъка от кленовия сироп и красивото ти, сластно тяло - обърна се към нея с дрезгав глас, който наподобяваше ръмжене. Усмивката му бе пресилена, а един от мускулите на челюстта му трепна. - Има голяма разлика между това да те взема насила и доброволно да ми се отдадеш
Когато руменината се завърна на лицето й, тя се опита да не го прави. Наистина се постара, но не успя да се възпре.
И погледна към сиропа.
Този път изръмжа още по-силно и животинското в гласа му освободи примитивните копнежи на Кийли. Топлината се разля по цялото й тяло и тя трябваше да се бори със самата себе си, за да не се смути. Внезапно бикините й станаха прекалено стегнати, а коприната на сутиена й се триеше в чувствителните й зърна.
Щом й въздействаше по този начин само със звуците, които издаваше, какво ли щеше да стане, ако го съблечеше.
- Съсредоточи се - каза тя и реши да сложи картите на масата. На пода. Няма значение. -Не го разбирам това странно привличане между нас, но трябва да се концентрираме. Не искам да задействам твоя проблем.
Той замръзна на място, но после смени позицията си и скръсти крака, разбира се на удобно разстояние от нея. Тя си пое дълбоко дъх и повдигна брадичка, готова да се изправи пред проблема, който трябваше да обсъдят логично.
Но опасната му, учтива усмивка и мъжествената арогантност, които се появиха на лицето му, направиха на пух и прах намеренията й.
- Значи признаваш - отбеляза спокойно. - Привличането, както ти го нарече, макар да мисля, че тази дума е прекалено банална за това, което има между нас. И нека сме наясно, че то няма нищо общо с другата ми страна. Това е желанието, което удря като приливна вълна тези, предопределени да са заедно.
Ахна при горещината, която предизвикаха думите му.
- Само глупак би излъгал или отрекъл. Поне частта с желанието. Но е само реакция към стресовата ситуация, в която се намираме. Хормонална реакция, базирана на адреналина.
Джъстис повдигна вежда и впечатляващите му очи смениха цвета си от черно към бледозелено.
- Не мисля така, моя Кийли. Ще ти го докажа. Разчитай на това.
Опитвайки се да игнорира горещината, която се разстилаше по тялото й, причинена от съблазнителните му думи, тя зададе въпрос, който я измъчваше от доста време.
- Очите ти. Лиам направи същото, тоест смени цвета на очите си. Така ли е при атлантите, цветът се променя в зависимост от настроението им?
Доста време я наблюдаваше втренчено, но отговори.
- Може би. Какви цветове си виждала в очите ми?
Тя вдигна рамене.
- Не съм ги категоризирала, но се променят от черно към среднощно синьо и после синьозелено, а сега са така красиво бледозелени, че ми напомнят за пролетта. Също така, когато са черни, се появява много интересен пламък точно в средата на зеницата.
Той остана с отворена уста, но се осъзна и я стисна до сурова линия. Докато го гледаше, ирисите му потъмняха и станаха черни. Сякаш над прекрасната пролет бе паднало булото на нощта. Кийли се засмя на лиричното си хрумване. Може би трябваше да посещава повече часове по поезия. Би могла да напише „Ода за очите на атлантите“.
- Точно в този момент, например - изтъкна тя, като се опита да потисне усмивката си. -Промениха се от яркозелено към черно, веднага след като направих коментара за пламъците.