Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Най-накрая проговори, след като доста време оглеждаше една от инкрустираните със скъпоценни камъни стени.
- Мислех, че тук има врата, която да води към скрит коридор, но съм грешал. Просто още едно празно отделение пълно с какви ли не безполезни неща.
Държеше нещо в ръката си и когато светлината се отрази в него й заприлича на светкавица от фотоапарат, отразена в кристал на Сваровски. Не можеше да се сдържи. Все пак бе археолог и любопитството й надделя.
- Какво е това?
- Още скъпоценни камъни. Където и да се обърнем намираме само безполезни скъпоценни камъни.
Приближи се внимателно, но не прекалено много.
- Не съм сигурна, че безполезни е думата, която бих използвала. - Тя се наведе и вдигна сапфир с големината на дланта си от камъните, разпръснати по пода. - Чувствам се като Индиана Джоунс, който току-що е открил древно съкровище. Този камък сам по себе си струва повече от заплатата ми.
Мъжът вдигна рамене небрежно.
- Размерът на заплатата ти вече няма значение, тъй като ние ще ти дадем всичко, от което се нуждаеш. Ако желаеш, вземи сапфира. Вземи всички камъни. За нас те са само камъни, както каза. Най-добрият инструмент за лечение, след като вече имаме певица на скъпоценните камъни.
Горчив вкус, като на развален грейпфрут, изпълни устата й. Той смяташе, че тя иска неговите скъпоценни камъни. Че ще мародерства в най-впечатляващия археологически обект, в който някога е стъпвала.
Изобщо не я познаваше.
Реши да игнорира коментара му и вдигна камъка към светлината, за да го огледа по-добре.
- Напомня ми този, с който Лиам ме саботира в офиса ми. Камъкът спътник на Звездата на Артемида, за която говореше Нерей.
Джъстис реагира толкова бързо, че Кийли си помисли, че през тялото му е преминал електрически заряд.
- Какво? Звездата на Артемида? Нерей? Кажи ми всичко и ще ти дам всички камъни, които желаеш.
Добре, това преля чашата. Коленичи и много бавно върна сапфира на мястото му Изправи се, скръсти ръце пред още гладния си стомах, вдигна брадичка и му отправи един от нейните погледи, пълен с открито неподчинение.
- Не искам тъпите ти скъпоценни камъни. Това, което искам е пица. Или чиния, отрупана с палачинки, от които капе масло и сироп. Не зная какво имаш предвид като ми казваш, че заплатата ми вече не е от значение, но искаш ли да знаеш едно? Опитвам се да не се обидя.
Ще се опитам да се преструвам, че не се интересувам от нищо. Искам само да се махна оттук и да хапна нещо.
Едва бе приключила, когато Джъстис скочи и скъси разстоянието между тях. След това хвана ръката й в своите. В очите му гореше силно вълнение и той се усмихна.
- Кажи го пак? Кажи го по тази начин. Само че този път добави повече подробности.
- За какво говориш? Не искам твърдите ти, сини и блестящи скъпоценни камъни.
Засмя се силно.
- Не, Кийли. Моя красива, брилянтна Кийли. Палачинките. Опиши го отново. С масло и сироп и как изглеждат, мирисът им и вкусът.
Кийли въздъхна и поклати глава.
- Премина границата, нали? Тъжно е, че след всичко което си преминал, едно описание на палачинки бе нужно и ти се побърка съвсем.
Отново се засмя, наведе се и я целуна по челото.
- Не. Не съм полудял. Закуската не ме е побъркала, както се изрази. Просто откривам обхвата на силите на нереида. Мисля, че намерих една, която е близка с тази, която ни доведе тук. Гладен съм също като теб, Кийли, и когато ти описа палачинките почти можех да усетя аромата им.
Пусна ръката й и застана само на една крачка от нея.
- Опиши ги отново, моля те. Мисля, че мога да ни заведа при палачинките.
Тя вдигна вежда, като си помисли, че някои неща в този план изобщо не бяха наред.
- Не искам да ти отказвам, но имаме няколко съвсем дребни проблема, които трябва да спомена преди да започна песента си посветена на г-жа Палачинка. Първо, какви палачинки? Къде? Ами ако се появим по средата на закуската в Сан Куинтън?
- И това ще е проблем?
- Май не си гледал „Да извървиш пътя“. Затвор, Джъстис. Сан Куинтън или някой друг затвор или докато няколко шейпшифтъра закусват. - Тя се спря и после попита: -Шейпшифтърите закусват ли с палачинки?
- Не зная - отвърна й сухо. - Това което знам е, че всичко е по-добро, отколкото да се намираме в пещера, от която няма изход. И определено ще бъде напредък от сегашното ни положение.
- Разбрах.
- Хвани ме за ръка - нареди той.
Хвана го за ръката и затвори очи. Като говорим за лудост, след като се бе съгласила на това значи и тя не беше с разсъдъка си. И двамата заедно щяха да отидат в изолатора.