Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Той ми хвърли поглед, който казваше: „О, скъпа, разбира се, че могат. Толкова бързо ли забрави?“.
– Аз бях При-я!
– И аз те харесвах много повече тогава! – очите му се присвиха, сякаш най-накрая е осъзнал нещо, което съм казала по-рано. – Бил съм мъртъв за теб от едва три скапани дни? А вече беше притиснала Даррок на моята стена преди две нощи? Изчакала си един шибан ден, за да ми намериш заместник? Прекарах седмици в тревога дали той няма да изстърже моята дамга от черепа ти и по този начин да ме лиши от единствената възможност да те проследя в Сребрата. През цялото време, докато се опитвах да се върна и да спася задника ти от него, ти си му давала част от същия този задник?
– Не съм давала на Даррок част от нищо! – да се върне от какво, къде? От мъртвите?
– Една жена не се трие в мъж по този начин, освен ако не го чука.
– Нямаш ни най-малка представа какво правех. Някога чувал ли си, че някои хора работят под прикритие? Че спят с врага?
– „Мисля, че трябва да бъдеш крал, Даррок – припя той подигравателно с фалцет, – и ако ме искаш, за мен ще бъде чест да бъда твоя кралица.“
Зяпнах.
– Не каза ли това?
– Какво правеше ти? Шпионираше ли ме? И ако ти си Баронс, знаеш добре, че не трябва да вярваш на думи.
– Защото действията ти говорят по-добре за теб, нали? Къде спа снощи, госпожице Лейн? Не беше тук. Книжарницата ми беше широко отворена. Твоята спалня горе те чакаше. Както и шибаната ти чест.
Отварям уста, после я затварям отново. Чест? Баронс хвърля думата „чест“ по мен? Ъ... всъщност Шинсар Дъб. Не можех да реша кое е по-голям анахронизъм[9]. Намръщих се. Имаше нещо сбъркано тук. Нещо беше много, много не на място. Въпреки че „Баронс“ и „чест“ не бяха думи, които бих решила да използвам заедно в едно изречение, не можех да измисля нито една причина Шинсар Дъб да прави такъв номер. Никога не беше ми налагала толкова дълга и подробна илюзия преди. Не виждах нищо, което би спечелила с това.
– Знаеш ли защо бях на улицата с теб и с Даррок тази вечер? – когато не отговорих, той изръмжа: – Отговори ми!
Поклатих глава.
– Не бях там, за да шпионирам теб и малкото ти приятелче. Като говорим за това, какво е да сърбаш останалото от сестра ти?
– О, да ти го начукам! – казах мигновено. – Това е долно дори за теб.
– Не си видяла още нищо. Дойдох да го убия тази вечер. Трябваше да го направя много отдавна. Но не получих това удоволствие. Шинсар Дъб ме изпревари – каза той горчиво.
– Стига вече! Ти си Шинсар Дъб!
– Едва ли. Но съм също толкова смъртоносен. И двамата можем да те унищожим. Нищо не може да те спаси от мен, ако се обърна срещу теб.
Беше крайно време тази илюзия да свърши. Единствената причина да я оставя толкова дълго, беше защото започна приятно и продължавах да се надявам, че може да се обърне. Но каквато и чудата игра да играеше Книгата, нямаше да играе добре, а този студен, подигравателен Баронс не беше мъжът, когото исках да помня.
– Време е да си вървиш сега – промърморих.
– Няма да ходя никъде. Никога. Ако дори за една минута помислиш, че ще те оставя да смениш страната насред мача, грешиш. Инвестирал съм. Ти си затънала твърде дълбоко. Дължница си ми. Ще те окова, ще те вържа, ще ти сложа каишка с магия, ако трябва, но ти ще ми помогнеш да взема тази Книга. А когато я получа, може да те оставя да живееш.
– Ти си Шинсар Дъб – казах отново, но протестът ми беше слаб. Докато той говореше, аз бях потърсила моя център на шийте зрящ, това всевиждащо око, което може да разкъса всяка илюзия и да разкрие истината под нея, и го бях насочила като лазер към миража.
Нищо не се беше случило. Никакъв балон не се беше спукал, никакъв мираж не се беше разсеял. Ръцете ми трепереха. Не можех да вкарам достатъчно въздух в дробовете си. Това беше невъзможно.
Аз го бях убила.
И когато бях осъзнала какво съм направила, бях пренасочила скръбта си в оръжие за масово поразяване. Бях измислила план с циментирано минало и бетонно бъдеще.
Тази... тази... необяснимост не се вписваше никъде в разбирането ми за реалността. Нито в някоя от целите ми, нито в това, в което се бях превърнала.
– Но пък може и да не те оставя да живееш – каза той. – За разлика от други хора, аз не тръгвам след някой друг.
Вдишах рязко. Главата ми опасно се замайваше. Не можеше да бъде. Той не стоеше наистина пред мен.
Дали?
Изглеждаше като Баронс, усещаше се като Баронс, миришеше и звучеше като Баронс и определено имаше неговото отношение.