Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Една по-мъдра жена би спряла да ми го напомня.
Вдишах аромата му – пикантен, екзотичен, лелеян спомен, който ме караше да се чувствам жива. Електричеството, което винаги зареждаше въздуха между нас, пращеше по кожата ми. Той беше гол, а аз бях притисната до стената и въпреки че знаех, че Книгата ме разиграва, трудно можех да се концентрирам върху думите ми. Усещах го толкова истински. Освен липсващите татуировки. Книгата знаеше колко е голям членът му, но не е могла да направи татуировките му правилно. Малко недоглеждане.
– Впечатлена съм – шепна. – Наистина съм.
– Не давам и една скапана пукната пара дали си впечатлена, госпожице Лейн. Пука ми за едно и само за едно. Знаеш ли къде е Шинсар Дъб? Намери ли я за скапаното шибано нечистокръвно копеле?
– О, това е добро! – изсумтях през смях. Шинсар Дъб е създала илюзия за човек и това продължение на Шинсар Дъб ме питаше къде е Шинсар Дъб. – Безкраен регрес[8]?
– Отговори ми или ще ти откъсна главата!
Баронс никога не би направил това. Шинсар Дъб току-що направи още една грешка. Баронс се беше заклел да ме опази жива и беше останал верен на тази клетва до самия край. Беше умрял, за да ме спаси. Никога нямаше да ме нарани и определено не би ме убил.
– Ти не знаеш нищо за него – присмях му се.
– Знам всичко за него – той изруга. – За мен.
– Не знаеш.
– Знам.
– Глупости!
– Не са!
– Са! – изплюх.
– Не! – изстреля той обратно, после избухна. – По дяволите! Госпожице Лейн, ти направо ме побъркваш, мамка му.
– И ти също, Баронс. И можеш да спреш с ругатните, когато пожелаеш. Прекаляваш. Истинският Баронс не псува толкова много.
– Аз знам колко точно ругатни би използвал Баронс, мамка му. Не го познаваш толкова добре, колкото мислиш.
– Престани да се преструваш на него! – блъснах го в гърдите аз. – Ти не си и никога няма да бъдеш!
– А и това беше преди да ме убиеш и да решиш да ме замениш с Даррок за по-малко от месец. Много ли скърбиш, госпожице Лейн?
О, как се осмелява! Скръбта беше всичко, което бях аз. Скръб и отмъщение в едно.
– За протокола, ти беше мъртъв от три дни. И аз изобщо няма да играя тази игра. Махай се от тук! Върви! Махай се! – избутах ръцете му и забързах покрай него. – Няма да защитавам причините да направя това, което направих, когато ти дори не си наистина тук. Твърде е откачено, дори за мен.
Той ме сграбчи и отново ме провеси.
– По-добре повярвай, че съм тук, госпожице Лейн! И по-добре повярвай, че ще те убия. Не можеше да докажеш по-добре лоялността си или липсата ù по-напълно. Ти скочи върху мен в секундата, в която Риодан каза, че съм заплаха, и ме очисти без никакво колебание...
– Поколебах се! Не исках да убивам моя звяр-пазител! Риодан ми каза, че трябва. Не знаех, че си ти! – супер! Сега спорех с фалшивия Баронс на Шинсар Дъб за убийството му. Защо искаше да прави това с мен? Какво би могла да спечели Книгата от това да ме накара да изживея този спор?
– Ти трябваше да знаеш! – избухна той.
Знаех, че трябва да сложа край, да спра илюзията сега, но не можех.
Нещо се случваше с мен винаги когато бях близо до Баронс, което ме караше да подпалвам всички цилиндри, и изглежда, нямаше никакво значение, че този Баронс е мираж. Някои хора изваждат наяве най-лошото от човека, други – най-доброто. А има едни, забележително редки, пристрастяващи типове, които изваждат просто най-много. От всичко.
Карат те да се чувстваш толкова жив, че би ги последвал право в ада, само за да продължиш да получаваш дозата си.
– И как трябваше да разбера? Може би, защото винаги си бил честен с мен? Защото споделянето на информация е това, което Джерико Баронс прави най-добре, в което наистина блести? Не защото си направи труда да ме предупредиш какво може да се случи, ако натисна АУ. Чакай, сетих се! Сигурно е трябвало да знам, защото ти си ми се доверил (по същия доверчив и открит начин, по който сме споделили толкова много тайни, че понякога се превръщаш в триметрово, рогато, безумно чудовище!).
– Не съм безумен. Бях достатъчно с всичкия си да припикая кръгове около теб. Убих храна за теб. Взех нещата ти. Кой друг би направил това? В’лане няма пишка, с която да пикае. Малкият ти МакКелтър няма топките, за да отговаря за действията си. Със сигурност не е способен да направи каквото е нужно, за да притежава жена!
– Да притежава? Мислиш, че жените могат да бъдат притежавани?