Разкритието на древния ръкопис

Може би можех да го спася да не стане това, което беше. Какъв мъж дишаше в кожата на този звяр? Един от осмината, които Баронс беше довел в манастира в деня, когато ме беше измъкнал? Щях ли да го разпозная от „Честър“?

Рогата му се стопиха и започнаха да се стичат отстрани по лицето му. Главата му стана ужасно безформена, уголеми се и се смали, изтуптя и се сви, преди отново да се уголеми... сякаш твърде голяма маса беше сгъстявана в твърде малка форма и звярът се съпротивляваше. Масивните рамене се свиха навътре, опънаха се, после пак се свиха. Издълба дълбоки трески дърво от пода, докато се превиваше и трепереше.

Ноктите се наклониха към пода и станаха пръсти. Лапите се надигнаха, после се отпуснаха надолу и станаха крака. Но някак си не бяха правилни. Крайниците бяха изкривени. Костите не се свиваха там, където трябваше – гумени на места, буцести на други.

Все още виеше, но звукът се променяше. Махнах ръце от ушите си. Човешкото в този вой смрази кръвта ми.

Безформената му глава се разтърси настрани. През сплъстената коса зърнах диви очи, които блестяха на лунната светлина. То оголваше черни зъби и пръскаше плюнка, докато ръмжеше. После сплетените кичури внезапно се стопиха, гладката черна козина започна да изсветлява и животното падна на пода в спазми.

Внезапно скочи на четири крака с главата надолу. Костите хрущяха и пукаха, наместваха се в нова форма. Раменете се оформяха – силни, гладки, издути от мускули. Ръце се протягаха широко. Един крак се протегна назад, другият се сви, сякаш готов за нисък старт.