Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Като се качи на тухленото стъпало и натисна звънеца, той дочу гласове и се зарадва, че не е закъснял много. После вдигна глава и се ослуша — гласовете не бяха детски, но бяха силни и доста сърдити; бяха най-малко три и в единия от тях, който премина в истерично хълцане, той разпозна гласа на жена си.
„Станала е някаква беля“ — мина му набързо през ума.
Натисна бравата — оказа се, че вратата не е заключена и той я отвори.
Детското гости започваше в четири и половина, но Идит Андрос, след като пресметна хитро, че новата рокличка ще се откроява още по-ярко на фона на вече поизмачканите детски дрешки, реши да пристигнат с малката Ид в пет. Когато се появиха, гостито беше вече в разгара си. Четири момиченца и девет момченца, всяко едно с причесани букли, измито и пременено с всички грижи на гордото и ревниво майчино сърце, танцуваха под музиката на грамофон. В един и същи момент не танцуваха повече от две или три, но това беше общото впечатление, тъй като всички бяха непрекъснато в движение, защото тичаха до майките си, за да получат насърчение, и се връщаха обратно.
Когато Идит и дъщеря й влязоха, музиката беше временно заглушена от продължителен хор, който повтаряше главно думата „сладурче“, отнасяща се за малката Ид, която стоеше и плахо се оглеждаше, като мачкаше подгъва на розовата си рокля. Не я целуваха — това беше санитарната възраст, — но тя премина край редиците от майки, всяка от които й каза „Сладууурче!“ и подържа за миг розовата й ръчица, преди да я предаде на следващата по ред. След известни насърчения и няколко леки побутвания тя се сля с танцуващите и стана активен участник във веселбата.
Идит стоеше близо до вратата и разговаряше с мисис Марки, без да изпуска от очи фигурката в розовата рокличка. Тя не харесваше мисис Марки, смяташе я за надменна и проста, но Джон и Джо Марки бяха близки и пътуваха заедно в метрото за работа, затова двете жени поддържаха престорено любезни отношения. Вечно се укоряваха една друга със „Защо не дойдеш да се видим?“ и винаги замисляха гостувания от онези, които започват с „Трябва тези дни да дойдете на вечеря у нас, а след това ще идем на театър“, но никога не достигат по-нататъшно развитие.
— Малката Ид е абсолютна сладурана — каза мисис Марки, като се усмихна и облиза устни по начин, който според Идит бе направо отвратителен. — Толкова е пораснала — просто не мога да повярвам!
Идит се замисли дали „малката Ид“ имаше нещо общо с факта, че Били Марки, макар и по-малък с няколко месеца, тежеше почти с три-четири килограма повече. Тя прие чаша чай и седна на канапето при две други жени, като се отдаде на истинската същност на следобеда, която, разбира се, се заключаваше в разказване на последните заучени неща или пакости на рожбата й.
Измина един час. Танците омръзнаха и децата се втурнаха в по-бурни забавления. Те хукнаха към трапезарията и се опитаха да нахлуят през кухненската врата, но бяха спасени от един експедиционен корпус майки. След като бяха подкарани обратно, те веднага се изплъзнаха и хукнаха към кухнята, като отново се опитаха да влязат през познатата им двукрила, врата. Започна да се чува думата „запотени“ и да се трият малките бели челца с бели носни кърпички. Настъпи всеобщ стремеж децата да бъдат накарани да седнат, но те се смъкваха от скутовете на майките с викове „Долу! Долу!“ и тичането към притегателната трапезария започна наново.
Този етап от гостито приключи с поднасянето на почерпките — огромна торта с две свещички и купички с ванилов сладолед. Били Марки, набито и засмяно момченце с рижа коса и леко криви крачета, духна свещите и натисна пробно с палец бялата глазура. Разпределиха сладкишите и децата започнаха да ядат лакомо, но без да се смущават — бяха се държали забележително добре през целия следобед. Това бяха съвременни деца, които ядяха и спяха под час, и затова бяха в добро настроение и със здрави румени личица — преди трийсет години подобно мирно увеселение не би било възможно.
След почерпката започна всеобщо оттегляне. Идит погледна тревожно часовника си — беше почти шест, а Джон го нямаше. Тя искаше той да види Ид заедно с другите деца — да я види колко е важна, възпитана и умна и как единственото петно от сладолед върху роклята й капна от брадичката й само защото някой я бутна отзад.