Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
21.
Малко събличане и малко закачки
— Добре, деца — каза господин Пенитисъл. — Пиколото ще отнесе багажа ви в стаите. Имаме среща в „Смит и Воленски“ в осем за вечеря.
Беше петък след обед и Спенсър, майка й, Зак, Амилия и господин Пенитисъл току-що бяха пристигнали във фоайето на хотел „Хъдсън“ на Петдесет и осма улица в Ню Йорк, чието осветление беше приглушено като в нощен клуб. Въздухът миришеше на скъпи кожени пътни чанти. Кльощави мацки с вид на модели пиеха коктейли в различните барове. В огромната зала се чуваха най-различни езици.
Единствената причина да отседнат в „Хъдсън“, а не в някое елегантно местенце, като „Уолдорф“ или „Фор сийзънс“ бе, че господин Пенитисъл имаше общ бизнес с хотелиера и стаите им бяха безплатни. Господин Доналд Тръмп от Мейн Лейн очевидно беше скръндзаво копеле.
Госпожа Хейстингс махна с ръка на Спенсър, Зак и Амилия и излезе на улицата — може би тя също не харесваше хотела с вид на нощен клуб. Господин Пенитисъл я последва. След като двамата изчезнаха, Зак извади айфона си.
— И така. Какво искате да правим?
Спенсър се залюля напред-назад на токчетата си. Изкушаваше се да попита Зак дали иска да посетят Челси, гей столицата на Ню Йорк. Или може би Мийтпакинг дистрикт6 — там имаше страхотни магазини за мъжка мода.
Оказа се, че Спенсър преглътна интереса на Зак към мъжете по-лесно, отколкото беше предполагала. Сега двамата, можеха да бъдат най-добри приятели и да си споделят всичко, да гледат заедно „Истинските съпруги от Бевърли хилс“ и да обсъждат колко е готин Робърт Патинсън. И сега, когато между тях не съществуваше никакво сексуално напрежение, Спенсър изобщо не се притесняваше да спи на рамото му във влака, да отпива от колата му и да го плясва по задника, заявявайки, че дънките му стоят страхотно.
За нещастие двамата бяха принудени да приемат Амилия — господин Пенитисъл изрично подчерта, че не трябва да я оставят сама, — а Спенсър нямаше как да предложи посещението до Челси пред нея. Амилия като че ли изобщо не беше щастлива, че е тук и беше облечена изключително старомодно. Докато Спенсър беше избрала шикозен тоалет от черни ластични дънки, яке „Джуси“ от изкуствена кожа и ботушки с остро токче „Пур ла виктоар“, а Зак носеше тесен анорак „Джон Варватос“, тъмни прани дънки и черни „Конвърс“, Амилия изглеждаше като комбинация от петокласничка и девствена лелка на средна възраст, която отива на църква. Тя беше облякла колосана бяла блуза, карирана пола до под коленете, черни вълнени чорапи и — ъх! — обувки „Мери Джейн“. Дори самото й присъствие сваляше застрашително стиловия коефициент на Спенсър.
— Трябва да отидем в „Барнис“ — предложи Спенсър. — Амилия има нужда от преобразяване.
Амилия направи физиономия.
— Моля?
— О, Боже! — очите на Зак грейнаха. — Това е фантастична идея!
— Нямам нужда от преобразяване. — Амилия скръсти ръце на гърдите си. — Харесвам си дрехите!
— Моите извинения, но дрехите ти са ужасни — каза Спенсър.
Погледът на Амилия се спря върху обувките с високи токчета на Спенсър.
— И кой те направи експерт в модата?
— Кристиян Лубутен — отвърна Спенсър с тон на познавач.
— Спенсър е права. — Зак се отмести от пътя на двама руси шведи, които побутваха две чанти „Вюитон“ към асансьора. — Наистина изглеждаш така, сякаш си готова за манастир.
— Две на едно, победена си. — Спенсър хвана Амилия за ръката. — Трябва да ти подновим всичко, а Пето авеню е точно зад ъгъла. Да вървим.
Тя повлече Амилия към ескалатора. Зак улови погледа й и се усмихна.
На улицата се появиха таксита и надуха клаксони. Някакъв мъж буташе тракаща количка за хотдог. Над главите им се извисяваха кулите на „Тайм Уорнър“, сребристи и лъскави. Спенсър обожаваше Ню Йорк, нищо, че последното й посещение тук се беше оказало истинско бедствие. Беше се срещнала със сурогатната си рождена майка, която източи колежанската й сметка, за голямо удоволствие на А.
Докато вървяха по Петдесет и осма улица, погледът й беше привлечен от плаката на една пътническа агенция. Елате в Ямайка и се почувствайте страхотно!
Кръвта се изтегли от главата й. На големите снимки се виждаха „Скалите“: басейнът, с мозайката на ананас на дъното. Лилавеещите скали и тюркоазното море. Ресторантът на покрива, където бяха срещнали Табита. Гарвановото гнездо и безкрайните плажове. Ако Спенсър присвиеше очи, щеше да различи мястото, на което бяха застанали, след като онова се случи…
6
Старият район на месарниците и складовете за месо, превърнат в бързоразвиваща се зона с алтернативни дизайнерски магазини, галерии и ултрамодерни заведения. — Б.пр.