Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Наистина се озова в глупава ситуация. Разполагаше с достатъчно пари да отиде във фризьорски салон, само че отново се бе поддала на идиотската си фобия. След една много успешна седмица, в която бе осъществила контакт с маниачките на обувки, съвсем неочаквано получи пристъп на паника малко преди да се приготви да отиде отново в дома на Лорна.
Беше зловещо, защото до този момент й се струваше, че ушната терапия върви успешно. Страхът й обаче се бе оказал непреодолимо препятствие. Вместо да тръгне за срещата, остана в апартамента си, кършеше ръце, опитваше се да си поеме дъх и желаеше да е всеки друг, но не и самата себе си.
Тогава й хрумна идеята да смени цвета на косата си. Бе купила боята няколко месеца преди това, когато се намираше в подобно настроение — то за щастие бе преминало, както осъзнаваше сега — и така и не бе използвала боята. Тази вечер обаче, докато гледаше „Колелото на късмета“ и се възхищаваше на косата на Ванна Уайт, си спомни за двете кутии (наистина ги купи в момент на депресия) и реши да промени външния си вид, както и целия си живот, към по-добро.
Така и не й хрумна да провери дали шишетата вътре имат надпис „светлокестеняво“, а не „тъмнопепеляво“, но дори да го бе направила, никога нямаше да се сети, че всеки от тези нюанси щеше да придаде на изрусената й по-рано коса цвета на аспарагус.
Оставаше й само да я залее със сос за салата.
Въпросът беше какво да предприеме след това? Когато човек, който не обича да излиза от дома си даже в такъв прекрасен ден, се окаже със зелена коса, беше жестоко. Но Сандра винаги търсеше пророчески знаци и се питаше дали този не е точно такъв.
Може би трябва да направи това, което най-малко й се искаше — да излезе и да… изживее унижението. В психологията го наричаха да се носиш по течението.
Замисли се върху това за момент. Беше вторник вечерта, малко след единайсет часа. Улиците щяха да са пълни с хора, както винаги в този квартал, но не толкова, колкото утре вечер. Не че имаше някакво значение за нея, защото, ако го отложеше за следващия ден, после — за по-следващия, нямаше да се случи никога. Значи щеше да го направи веднага.
Невъзможно беше да се каже какво точно я обзе или откъде събра кураж да излезе на улицата без шапка, та всеки да може да я види, но двайсетина минути по-късно беше доволна от себе си.
— Сандра?
За момент й се стори, че най-кошмарният й сън се е сбъднал.
Обърна се и се озова пред висок строен мъж с чудесна тъмна къдрава коса, шоколадовокафяви очи и идеално гладка кожа.
— Сандра Вандерслайс? — Името й бе изречено от красиви устни, подхождащи на филмова звезда.
Гласът обаче беше малко висок. По-висок, отколкото подобаваше за мъж. Не че това имаше някакво значение. Очевидно човекът по природа си беше бъбрив.
По-странното беше, че знае името й. Откъде?
— Извинете… — Инстинктивно вдигна ръка към главата си, припомняйки си зеленикавия оттенък, който със сигурност рязко контрастираше с поруменелите й страни.
Това се оказа лоша идея.
— Аз съм — каза непознатият и повдигна вежди в очакване.
Никакъв спомен. Беше съвсем объркана и без съмнение това бе изписано върху лицето й.
— Аз…
Той повдигна очи към небето.
— Майк Лемингтън. — Кратка пауза. — От гимназията.
Челюстта й увисна. Майк Лемингтън! Нима бе възможно?
Та той беше единственият ученик в училище, до когото би могла да застане и да се почувства ако не слаба, то поне не толкова дебела.
— Майк! — Собственото й чувство за малоценност почти изчезна при вида на тази невероятна трансформация. — Наистина ли си ти? О, господи, но какво…? — Поклати недоумяващо глава. — А би трябвало да те попитам как си…
Мъжът се усмихна, разкривайки идеално равните си бели зъби.
— Е, просто отслабнах малко.
— Майк! — Ако някой трябваше да отбягва неприятната тема за наднорменото тегло, това бяха те двамата. — Отслабнал си много. Как?
Той повдигна рамене.
— С помощта на клуба „Борба с излишните килограми“.
— Сериозно? — Сандра се замисли за собственото си членство в този клуб и се запита дали, ако му бе обърнала малко повече внимание, би могла да постигне такива забележителни резултати като него.
— Всеки вторник следобед — усмихна се Майк. — Но я се погледни ти? Виж косата си!
Нямаше представа как си бе позволила да забрави дори за момент, но срамът отново се стовари върху й.