Хроники на звеното

Факт е, че са всемогъщи. Всичко е тяхно, всичко се дирижира от тях. Това свободна воля, пазарна икономика, свобода на словото, демократични избори... на нашата територия са само думички, лишени от съдържание. Те са създали партиите, имам предвид всички партии -управляващи или опозиция, няма значение, и те им пълнят касите с парите, които ние им изкарваме. Да, ние, ние казах, защото откакто изкъртихме Акулата и компания и им погълнахме бизнесите, нещата толкова много се промениха, че някогашните ни врътки с тревата на махленско равнище сега ми изглеждат дребни и елементарни като игра на монопол. Схемите с митниците, фабриките за амфети, цигари, алкохол, всякаквите контрабанди - това е само върхът на айсберга. Ако говорим на бизнес език, „Звеното“ се превърна в корпорация със стотици дейности. Това, че сме машини и направихме нещата много по-добри от преди, обяснява защо още не са ни свитнали. Никита ми каза, че сега, години по-късно, е много доволен, че е послушал инстинкта си в началото и не е заповядал да ни избият, както е било първоначалното намерение. Каза, че дори сме надминали очакванията му. Сигурно си мислеше, че ще ми стане хубаво от думите му. Какво хубаво бе, пич? Самата идея, че той и подобни на него съществуват, ме кара да откачам, но вече съм свикнал и търпя. Търпя и чакам подходящия момент. Един ден, един ден...

Като се абстрахираме от факта, че над нас има някой, който дърпа и наште конци, това, че „Звеното“ е свързано с плановете и операциите на Организацията (да, Организацията се наричат), ни дава толкова сила и власт, че буквално сме станали недосегаеми. Ние се явяваме нещо като бойните кучета на кукловодите, а това върви със съответните блага. Само трябва

да поддържаме системата им и да пълним касичките на партиите, всичко друго си е за нас. Имаме картбланш да правим каквото си искаме и няма да си кривя душата, възползваме се от това по всякакви начини.

„Звеното “ не спира да се разраства, а печалбите ни вече са астрономически.

Иначе сме си същите пичове. Не сме се променили особено. Като изключим многото решения, които трябва да вземаме и многото работа, която трябва да свършим, продължаваме да трещим, както си знаем. Схемата с Арнолд и братята му като босове за параван работи безупречно и ние, четиримата първи, продължаваме да сме в сянка. На пръсти се броят хората, които знаят, че сме истинският мениджмънт на „Звеното“. Знам, че това няма да продължава вечно, но докато можем, ще оперираме така.

С годините съм се отракал да държа заключени вратите на чудовищата в главата си, но понякога, когато дойде повече напрежението, контролът започва да ме напуска. Засега държа фронта, но колкото повече затъвам в лайната и колкото повече гадории ми се пишат на сметката, толкова по-сложна ми става задачата. Ще видя докъде ще я докарам.