Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
Седма глава - Фрас, или никога повече тъпота
Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да консумират.
Уинстън Чърчил
Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци.
Платон
(Действието се развива години след превземането на Мордор.)
Веднъж месечно Петър и Никита - старият кукловод на прехода, на същия този преход, който доведе до пълна мизерия и отчаяние деветдесет и пет процента от целокупното българско население, си бяха създали нещо като ритуал да се виждат на мястото на първата им среща в Сауронова, където разговаряха, седнали на любимата пейка на стареца, която се намираше под голямо и разклонено дърво, малко по-нагоре от езерото с лилиите. Всъщност през повечето време Никита говореше, разказвайки история след история. Младежът му беше станал симпатичен, не беше се превърнал в надута, арогантна и разглезена отрепка като децата и внуците му, беше будно и кораво момче, дори малко му напомняше за него самия, когато беше на тези години. Затова беше приятно да му говори, момчето можеше да слуша, а и беше умен, приятен събеседник.
- Петре, дай ми една цигара, нали знаеш, забранено ми е...
„Всеки път я играем тази игра с цигарите“, помисли си Пешо. Даде една цигара на дъртото копеле, запали му я и се загледа в кучето, което лежеше в краката му, изплезило език след почти час търчане из поляната в гонене на пръчката, която му хвърляше.
Никита дръпна боязливо и после притвори със задоволство очи. Този път, за разлика от повечето други, успя да не се закашля, усмихна се и продължи историята си:
- Та значи, Петре, най-смешното беше, когато бедните хорица наистина повярваха, че нас вече ни няма, и впериха тъпоумните си и изпълнени с вяра очички в новите „лидери“. - Произнесе думата „лидери“ с презрение, все едно казваше „хлебарки“. - Толкова много им се искаше да вярват, горките дребни душици, че изобщо не виждаха как това са кадри, които ние им спуснахме. Естествено имаше някой и друг идеалист, но не ни отне много време да ги неутрализираме или асимилираме. Идеалистите винаги са лесна жертва. Само трябва да знаеш как и къде да ги удряш.
На Петър му причерня от гняв и изпсува наум, но се постара, както правеше всеки път, външно нищо да не му проличи. Старата гад му беше полезна, поне на този етап, а и слушайки го, научаваше много неща, които нямаше откъде другаде да узнае. Освен това беше сигурен, че ако го ликвидира, неговите и на „Звеното“ дни ще са преброени.
Живата история на последните години беше Никита. Никита и още няколко души бяха истинските виновници България да е в нокаут, легнала на земята, пребита и окървавена. Петър
запали цигара и затвори очи, за да се успокои. За пореден път инстинктът му за самосъхранение надделя и той не размаза главата на седящия до него дъртак, както му се искаше още на първата им среща. Успя да се овладее, докара нещо като заинтересована усмивка на лицето си и кимна разбиращо.
Никита продължи:
- Тогава очертахме тези схеми с митниците и контрабандата, които ти менажираш в момента. Нови времена, няма Желязна завеса, отворен пазар, настана направо поезия ти казвам, потекоха реки от пари към нашите каси, както и сам забелязваш... - Наведе се и потупа овчарката по главата. - Много съм доволен от теб, Петре, много. По-добре се справяш от покойния ти колега, как му викахте, припомни ми, забравих...
- Акулата...
- Да, Акулата, добро момче беше, син на мой другар, не беше най-умният, но се стараеше момчето, доколкото можеше. Малко по-кръвожаден си падаше, ама се случва. Сетих се как му беше името, Владко се казваше.
Петър не го болеше кура как се казваше тъпата мутра. Казваше се „мъртъв боклук“, и това е.
- Но аз съм много доволен, че ти направи твоята, как да се изразя...
- Интервенция - помогна му с думите Петър.
Никита се подсмихна и кимна.
- Да, и интервенция може да се каже, че беше... - Пресегна се и взе още една цигара от пакета, който Петър беше оставил на пейката, чиято стара зелена боя видимо отдавна се лющеше. -Много се радвам, че не изчистихме теб и момчетата ти тогава, както всъщност първоначално бяхме решили...