Господарят на войната

— Времето ви май наближава, лейди?

— Казват, че ми остават по-малко от два месеца, епископе — отговори Игрейн и направи кръстен знак върху синята си рокля.

— Вие, разбира се, знаете, че нашите молитви за вас ехтят в небето — каза Сенсъм без изобщо да му мигне окото от тази пълна лъжа.

— Молете се и саксите да не дойдат твърде близо — вметна Игрейн.

— Нима идват? — разтревожи се Сенсъм.

— Съпругът ми дочу, че се готвят да нападнат Рате.

— Рате е далече — махна с ръка епископът.

— На ден и половина път — припомни му Игрейн, — при това Рате е последната крепост между нас и саксите, друга няма.

— Бог ще ни закриля — каза епископът, несъзнателно повтаряйки отдавна умрялата вяра на набожния крал Мюриг от Гуент, — както ще закриля и вас в часа на вашето изпитание.

Той постоя още няколко минути, но всъщност нямаше работа нито с мен, нито с кралицата. Напоследък светецът е много отегчен. Няма с кого да се заяжда. Преди няколко седмици умря брат Маелгуин, най-силният сред нас, който вършеше по-голямата част от физическата работа в манастира. С неговата смърт епископът загуби много, защото едно от любимите му занимания бе да залива брат Маелгуин с презрението си. Когато измъчваше мен не беше същото, защото аз понасях злобата му търпеливо, пък и бях под закрилата на Игрейн и нейния съпруг.

Накрая Сенсъм си тръгна и Игрейн се изплези зад гърба му.

— Кажи ми, Дерфел — каза тя, когато светецът се бе отдалечил достатъчно, за да не ни чува, — какво трябва да направя за раждането?

— Защо за Бога питате мен? — засмях се аз. — Аз не знам нищо за раждането на деца, слава Богу! Дори не съм виждал как се ражда дете и нямам никакво желание да видя.

— Но знаеш старите обичаи — каза тя настоятелно, — това имам пред вид аз.

— Жените във вашия каер ще знаят много повече от мен. Все пак винаги когато Сийнуин трябваше да ражда, слагахме желязо в леглото, изливахме женска пикня на прага, слагахме пелин в огъня и разбира се, намирахме девствено момиче, което да поеме новороденото. И най-важното — продължих аз строго, — в стаята не трябва да има мъже. Нищо не носи по-голямо нещастие от присъствието на мъж в момента на раждането.

Докоснах издадения пирон на писалището си, за да избегна злата участ, която можех да си навлека само като говорех за това. Ние християните, разбира се, не вярваме, че докосването на желязо може да оказва някакво влияние върху съдбата, била тя зла или добра, въпреки това главичката на моя пирон лъщеше от честото докосване. — Вярно ли е това за саксите? — попитах аз.

Игрейн кимна.

— Те приближават, Дерфел.