Господарят на войната

— А можеш ли да кажеш същото за Нимю? Тя би заклала всяко дете в Британия, за да върне Боговете, и Мерлин щеше да се изкуши. Да остава ей толкова — продължи Гуинивиър и вдигна ръка сякаш държеше монета между палеца и показалеца, и само животът на Гуидър да дели Мерлин от завръщането на Боговете? О, щеше да се изкуши и още как.

Тя се приближи до огъня и разтвори дрехата си, за да пусне топлината му между гънките й. Под вълнената роба носеше черна рокля. Не се виждаше нито едно украшение. Нямаше дори пръстен на ръката й.

— Мерлин можеше и да почувства някаква вина за убийството на Гуидър, но не и Нимю. Тя не прави разлика между този свят и Отвъдния, така че за нея няма никакво значение дали някое дете ще живее или ще умре. Има значение единствено това дете, Дерфел, да е син на владетел. За да получиш най-ценното, трябва да дадеш онова, което е най-стойностно, а е стойностното в Думнония не е някакво си копеле на Мордред. Тук Артур управлява, не Мордред. Нимю е искала смъртта на Гуидър. Мерлин е знаел това, но се е надявал смъртта на другите да е достатъчна. Нимю обаче не знае граници. Някой ден, Дерфел, тя отново ще събере Съкровищата и в този ден кръвта на Гуидър ще изтече във Свещения съд.

— Не и докато Артур е жив.

— Нито пък докато аз съм жива! — заяви тя пламенно, след миг сви рамене, осъзнавайки своята безпомощност. Обърна се към прозореца и отпусна краищата на кафявата роба.

— Не бях добра майка — неочаквано рече тя. Не знаех какво да кажа, затова си замълчах. Никога не съм бил близък с Гуинивиър, всъщност тя се отнасяше към мен със същата смесица от привързаност и презрение, с която би се отнасяла към някое глупаво, но добро куче. Сега обаче, може би защото нямаше с кого другиго да споделя мислите си, тя реши да ги сподели с мен.

— Дори не ми харесва да съм майка — призна Гуинивиър. — Тия жени наример — посочи тя към облечените в бяло монахини от светилището на Моргана, които бързаха през снега между сградите, — те всички се прекланят пред майчинството, а до една са сухи като люспи. Реват за тяхнана Мария и ми разправят, че само една майка може да познае истинската мъка. Че кой би искал да опознае такова нещо? — викна тя. — То си е направо живот на вятъра! — кипеше от гняв Гуинивър. — От кравите стават добри майки, от овцете също, какво му е толкова похвално на майчинството тогава? Всяко глупаво момиче може да стане майка! То повечето от тях стават само за това! Майчинството не е постижение, то е неизбежност!

Но въпреки гнева й по страните й се стичаха сълзи.

— А Артур винаги е искал от мен да бъда само това! Дойна крава!

— Не е така, лейди!

Тя се извърна гневно към мен с блеснали в очите й сълзи.

— Да не би да знаеш за това повече от мен, Дерфел?

— Той се гордееше с вас, лейди — казах аз смутено. — Опиваше се от красотата ви.

— Можеше да си направи статуя като мен, ако е искал само това. Статуя с каналчета за мляко, към които да закрепя бебетата си!