Господарят на войната
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-313-6
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
Времето продължаваше да е студено. Всеки ден изгряваше замръзнал и блед с едно слънце дето приличаше на червен кръг, увиснал ниско в южните облаци. Вълци бродеха навътре в обработваемите земи, облизвайки се по овцете, които бяхме прибрали в кошарите. Един ден уловихме шест сиви звяра и си осигурихме шест нови вълчи опашки за шлемовете на воините от моя отряд. Моите хора бяха започнали да носят такива опашки за украса на шлемовете си в дълбоките гори на Арморика, където трябваше да се бием с франките и тъй като ги бяхме нападали като хитра глутница, те започнаха да ни наричат вълци, а ние приехме обидата им като комплимент. Ние бяхме Вълчите опашки, макар че на щитовете ни вместо вълчи муцуни имаше бели петолъчни звезди в чест на Сийнуин.
Сийнуин все още настояваше да не бяга в Поуис през пролетта. Моруена и Серен можели да вървят, но тя щяла да остане. Нейното решение ме разгневи.
— Така момичетата могат да загубят и майка си, и баща си.
— Ако така са решили Боговете, да — каза тя миролюбиво, после сви рамене. — Може да постъпвам егоистично, но искам да остана.
— Искаш да умреш ли? Това ли е егоистично?
— Не искам да съм толкова далече, Дерфел. Знаеш ли какво е да си в далечна страна, когато твоят мъж се сражава? Чакаш в ужас. Страхуваш се от всеки вестоносец. Вслушваш се във всеки слух. Този път ще остана.
— За да има още нещо, за което да се тревожа, нали?
— Ама че си, Дерфел — каза тя спокойно, — не мислиш ли, че мога сама да се грижа за себе си.
— Онова пръстенче няма да те спаси от саксите — посочих аз към проблясващото ахатче на ръката й.
— Значи аз сама ще се спасявам. Не се тревожи, Дерфел, няма да ти се пречкам в краката, и няма да позволя да ме пленят.
На следващия ден се родиха първите агнета в една кошара в подножието на Дун Карик. Беше твърде рано за това, но аз го приех като добро предзнаменование от Боговете. Преди Сийнуин да разбере и да го предотврати, първото родено агне бе принесено в жертва, за да се родят много агнета след него. Малката окървавена кожа бе закована за една върба край потока, а под нея, на следващия ден, бе цъфнал един минзухар — жълтите му венчелистчета бяха първото цветно петно през тази година. Същия ден видях и три рибарчета да пърхат с ярките си крила над заледените брегове на потока. Животът се пробуждаше. На зазоряване, когато петлите ни събудиха, ние отново чувахме песните на дроздове, червеношйики, чучулиги, орехчета и врабци.
Артур ни повика две седмици след като се родиха първите агнета. Снегът се бе стопил и вестоносецът се бе борил с калните пътища, за да ни донесе заповедта, според която трябваше да се явим в двореца в Линдинис. Трябваше да бъдем там за празника Имболк, първият празник след деня на зимното слънцестоене, посветен на богинята на плодородието. На Имболк ние прекарвахме новородени агнета през горящи обръчи, а после, девойките, щом решеха, че никой не ги гледа прескачаха през тлеещите обръчи, докосваха с пръсти пепелта на огньовете, запалени за Имболк, и размазваха сивия прах високо между бедрата си. Децата родени през ноември се наричаха деца на Имболк и се смяташе, че пепелта е тяхната майка, а огънят — техният баща. Сийнуин и аз пристигнахме следобеда в навечерието на Имболк, когато зимното слънце хвърляше дълги сенки върху избледнялата трева. Копиеносците на Артур бяха заобиколили двореца и пазеха своя господар от мрачната враждебност на хората, които помнеха как Мерлин бе предизвикал вълшебната поява на сияещото момиче в двора на двореца.
За мое учудване открих, че дворът бе подготвен за Имболк. Артур никога не се бе занимавал с подобни неща, оставяйки всички религиозни дела в ръцете на Гуинивиър, а тя никога не беше чествала такива груби селски празници като Имболк. Сега обаче в центъра на двора имаше огромен обръч от сплетена слама, а в едно малко заградено пространство бяха затворени шепа новородени агнета с майките си. Кълхуч ни поздрави с лукаво кимване към обръча.