Господарят на войната

— Казва се Фергал — каза ми Галахад, — и мрази християните. Цял следобед прави заклинания срещу мен, после пристигна Сеграмор и Фергал почти припадна от ужас. Помисли, че това е самият Кром Дубх — засмя се Галахад.

Сеграмор наистина би могъл да бъде този тъмен Бог, защото бе облечен в черна кожа, а на хълбока му висеше меч в черна ножница. Той беше дошъл в Линдинис със своята едра, спокойна съпруга, Малла, и двамата стояха встрани от нас в далечния край на двора. Сеграмор почиташе Митра, но нямаше време за британските Богове, а Малла все още се молеше на Уоден, Еостр, Тунор, Фир и Сийкснет — все сакски божества.

Всички военачалници на Артур бяха тук, макар че докато чаках Артур си спомних за онези, които не бяха между нас. Сей, който беше израсъл заедно с Артур в далечната Гуинед, умря в думнонска Исса по време на бунта на Ланселот. Християни го убиха. Агравейн, който години наред бе командвал конницата на Артур, умря от треска през зимата. Балин пое задълженията на Агравейн и сега бе довел три съпруги в Линдинис заедно с цяла орда от дребни набити дечица, които ужасени зяпаха Морфанс, най-грозния човек в Британия. А на нас лицето му вече ни бе толкова познато, че дори не забелязвахме заешката му устна, извития врат и кривата челюст. Като изключим Гуидър, който бе още дете, аз май все още бях най-младият и това откритие ме удиви. Имахме нужда от нови военачалници и тогава реших, че ще дам на Исса да води собствен отряд, веднага щом приключи войната със саксите. Ако Исса останеше жив. Ако аз останех жив.

Галахад се грижеше за Гуидър и двамата дойдоха да застанат до Сийнуин и мен. Галахад винаги е бил красив мъж, но сега вече бе навлязъл в средна възраст и това придаваше ново достолепие на красотата му. Златно русата му коса бе станала сива, беше си пуснал и малка остра брада. Двамата винаги сме били близки, но в онази трудна зима, той вероятно беше по-близък с Артур от всеки друг. Галахад не беше в Морския дворец, не стана свидетел на позора на Артур, а това, заедно със спокойното му съчувствие, правеше присъствието му приемливо за Артур. Сийнуин го попита тихо, така че да не чуе Гуидър, как е Артур.

— Де да знаех — отвърна Галахад.

— Сигурно е щастлив — реши Сийнуин.

— Защо?

— Нова съпруга — предположи Сийнуин. Галахад се усмихна.

— На някой мъж като му откраднат коня, когато е на път, скъпа лейди, той често прибързва, купувайки нов на мястото на откраднатия.

— И после не го и язди, чувам — грубо се намесих аз.

— Така ли се говори, Дерфел? — попита Галахад без да потвърждава нито да отрича слуха. Той се усмихна. — Бракът е такова тайнство за мен.

Самият Галахад никога не се беше женил. Всъщност след като франките превзеха Инис Трийбс, където бе бащиният му дом, Галахад се скиташе без да се установи някъде. Живееше в Думнония след падането на родния му град, цяло поколение деца деца израсна през тези години, а той все още беше като гост в страната ни. Имаше свои стаи в двореца в Дурновария, но ги държеше полупразни — с малко мебели и почти никакви удобства. Беше пратеник на Артур винаги, когато се наложеше, пътуваше надлъж и нашир из Британия, за да решава проблемите, възникнали с други кралства или пък заедно със Сеграмор участваше в нападения отвъд границата ни със саксите. И като че ли бе най-щастлив, когато имаше работа за него. По-рано понякога ми се струваше, че е влюбен в Гуинивиър, но Сийнуин винаги се е надсмивала над тези подозрения. Според нея Галахад бе влюбен в съвършенството и бе твърде придирчив, за да се влюби в някоя истинска жена. Той обичал идеята за жените, но не можел да понесе действителността с нейните болести, кръв и болка. На бойното поле Галахад никога не е показвал отвращение към подобни неща, но според Сийнуин то е защото там само мъже, проливат кръвта си, само мъжете могат да правят грешки, а Галахад никога не е идеализирал мъжете, само жените. И вероятно беше права. Аз само знаех, че от време на време моят приятел имаше нужда от усамотение, макар никога да не се е оплаквал.