Господарят на войната
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-313-6
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
ЧАСТ ВТОРА
МИНИД БАДЪН
???
стр.130 карта
Второстепенен път към Глевум
Карта, показваща местоположението на Акве Сулис и Минид Бадън
Котловината, Фоският път към Кориниум Минид, Бадън, лагера на Сердик
Римско гробище, Лагера на Аел, път към Глевум, река, река, Акве Сулис, Река
Фоски път
километри
планини
— Кой? — попита Игрейн щом прочете първия лист от последната купчина пергаменти. През изминалите няколко месеца тя бе понаучила малко сакски и много се гордееше със своето постижение, макар че между нас казано, този език е варварски и далеч не е така изтънчен като езика на бритите.
— Кой? — повторих аз въпроса й.
— Коя беше жената, повела Британия към гибел? Нимю, нали?
— Ако ми дадете време да напиша историята, лейди, ще разберете.
— Знаех си, че така ще отговориш. Чудя се защо изобщо попитах.
Тя седна на широкия перваз на моя прозорец, сложи ръка на издутия си корем и наклони глава настрани, като че ли за да чува по-добре. След малко лицето й се оживи от палаво доволство.
— Бебето рита, искаш ли да пипнеш?
Аз потръпнах.
— Не.
— Защо не?
— Никога не съм се интересувал от бебета.
Тя ми се изплези.
— Моето ще го обикнеш, Дерфел.
— Така ли?
— Той ще бъде чудесен!
— Откъде знаете, че ще бъде момче?
— Никое момиче не може да рита толкова силно, значи е момче. Виж! — тя прилепи синята рокля плътно по корема си и се засмя, когато гладката издута повърхност трепна. — Разкажи ми за Арганте — каза тя и пусна роклята си.
— Дребна, тъмнокоса, слаба, хубава.
Игрейн сбърчи нос, очевидно недоволна от това описание.
— Беше ли умна?
Замислих се.
— Тя беше лукава, така че, да, имаше ъкъл, но никога не го бе упражнявала с образование.
При последните думи моята кралица вдигна презрително рамене.
— Толкова ли е важно образованието?
— Според мен да. Аз винаги съм съжалявал, че не съм учил латински.
— Защо? — учуди се Игрейн.
— Защото на този език е писано за толкова много неща от живота на хората, лейди, а едно от предимствата, които образованието ни дава, е познанието за всичко онова, което други народи са знаели, за онова, от което са се страхували, за мечтите и постиженията им. Когато изпаднеш в беда образованието ти идва на помощ, защото ти показва как други са се измъквали от това положение преди теб. То може да обяснява нещата.
— Какво например? — попита Игрейн. Аз вдигнах рамене.
— Помня веднъж Гуинивиър ми каза нещо. Не знаех какво означават думите й, защото бяха на латински, но тя ми ги преведе и те съвсем точно обясняваха поведението на Артур. И досега ги помня.
— Е? Хайде кажи ги.
— Odi at amo, excrucior — изрекох аз бавно непознатите думи.
— И какво значи това?
— Мразя и обичам, от това боли. Някакъв поет го бил написал, забравих му името, но Гуинивиър бе чела стихотворението му и един ден, когато говорехме за Артур, тя цитира тази строфа. Както виждаш, тя го разбираше напълно.
— А Арганте разбираше ли го?
— О, не.
— Тя можеше ли да чете?
— Не съм сигурен. Не помня. Вероятно не.
— Как изглеждаше тя?
— Кожата й бе много бледа, защото отказваше да се показва на слънце. Тя обичаше нощта, при това много. А косата й бе гарваново черна и лъскава, точно като перата на гарвана.
— Ти каза, че била дребна и слаба, нали?
— Много слаба и доста ниска — кимнах аз, — но това, което най-ярко си спомням за Арганте, е че много рядко се усмихваше. Тя наблюдаваше всичко и нищо не пропускаше, а изразът на лицето й бе такъв, сякаш все нещо пресмяташе. Този израз лъжеше хората и те я мислеха за умна, но грешаха. Тя просто бе най-малката от седем или осем дъщери и винаги бе нащрек да не я лишат от нещо. Винаги търсеше своя дял и винаги смяташе, че не го получава.
Игрейн свъси вежди.
— Звучи ужасно.
— Тя беше алчна, злобна и много млада — казах аз, — но в същото време беше и много красива. Изглеждаше трогателно крехка.
Спомените ме накараха да млъкна за миг и да въздъхна.
— Горкият Артур. Наистина не му вървеше с жените, все ги избираше едни… Като изключим Айлийн, разбира се, но нея не я е избирал. Получи я като робиня.