Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Той се разкашля, след това се разсмя, и най-сетне изрече:
- Няма начин.
Задържах погледа си стабилно върху чаршафите.
- Хубаво, забавлявай се.
Той ми взе бутилката.
- Имам нужда да пийна.
Свих коленете си до гърдите и прегърнах завивките.
- Въобще не си забавен.
Той се спусна на колене до леглото, за да видя лицето му.
- Съжалявам, наистина, но... - Сви леко рамене. - Не можеш да ме виниш. Не може да ми заявиш, че изпитваш такива силни, прекрасни оргазми, и да очакваш да не се майтапя с теб.
Това съм аз, Анита, знаеш, че не мога да се въздържа.
Изглеждаше толкова момчешки, толкова невинен. Всичко беше преструвка. Когато се запознах с Джейсън, е бил използван и захвърлен, и цялата му невинност беше изчезнала отдавна.
Подаде ми питието обратно.
- Прости ми, става ли, може би просто завиждам.
- Не започвай с това - казах.
- Не на теб - отвърна - но ако ухапването на Ашър е толкова хубаво, защо не съм получил пълното обслужване?
Опитах да му се намръщя и успях едва наполовина.
- Сам го каза - не си неговият pomme de sang, ти си само назаем.
- А ти си човешкият слуга на Жан-Клод, не на Ашър, така че защо се ползваш с привилегията на пълния оргазъм?
Звучеше логично, доста логично. Свих рамене.
- Мисля, че ardeur взима връх над нещата. Не знам. Предполагам, че ще се наложи да ги попитам, когато се събудят.
Защо Ашър ми беше направил такова нещо? Нарочно ли? Знаех, че единствено той с найобикновено пиене на кръв би могъл да направи това, което повечето мъже не могат да направят с цялото си тяло. Ашър ми беше направил нещо, което самият
Жан-Клод не можеше да повтори. Споменът за това накара тялото ми да се напрегне и едва имах време да бутна бутилката на Джейсън, преди да се хвърля по гръб върху леглото. Този път не беше толкова бурно, колкото последния път и Джейсън не направи движение, за да ме докосне. Явно е имал достатъчно драскотини. Когато приключих, дишайки тежко на леглото, със смъкнати завивки около корема ми и проясняващо се зрение, Джейсън попита от другия край на леглото:
- Вече безопасно ли е?
- Затваряй си устата - успях да изрека.
Той се разсмя и скочи обратно на леглото. Повдигна ме с една ръка и ми предложи бутилката с другата.
- Облегни се на възглавниците и пий бавно, ще си сложа някакви превръзки на ръцете.
- Също и антисептичен крем - предложих.
- Аз съм върколак, Анита, не мога да получа инфекция.
О.
- Добре, тогава защо въобще си правиш труда да се превързваш?
- Не искам да си изцапам целите дрехи с кръв и не мога да позволя на полицията да ме види в това състояние.
- Полиция, каква полиция?
- Те бяха на телефона, когато ти се събуди. Продължават да звънят от около час.
Лейтенант Стор и детектив Зербровски се обаждаха и помолиха за присъствието ти.
Лейтенантът спомена, че може да пристигне и да те извлече от леглото ми.
- Откъде е разбрал, че съм в твоето легло?
Той ми се ухили, застанал в рамката на широко отворената врата на банята, така че светлината обграждаше тялото му.
- Не знам, може да е гадаел.
- Джейсън, не си се бъзикал с Долф, моля те, кажи, че не си.
Той постави длан на гърдите си.
- Аз, да се бъзикам с някого?
- Мили боже, направил си го.
- Бих му се обадил незабавно, ако бях на твое място. Би ми било неприятно, отрядът за бързо реагиране да нахлуе на партито ни.
- Нямаме парти.
- Не мисля, че твоят приятел-лейтент ще повярва на това, ако ни завари голи в спалнята. -
Той вдигна ръце. - Особено ако види това.
- Той няма да види ръцете ти или някаква друга част от теб. Просто ми дай дрехите и ще престаня да ти лазя по нервите.
- А ако имаш друга ретроспекция докато шофираш, тогава какво? Позволи ми само да добавя, че съм давал кръв на вампири много по-отдавна, отколкото ти.
Знам колко трудно може да бъде, когато човек е загубил толкова кръв, колкото теб. Може да се чувстваш добре, но ако прекалиш, отново ще започне да ти се вие свят и да ти става лошо. Това не би било добре, когато си на местопрестъпление, нали?
- Долф не допуска цивилни на неговите местопрестъпления.
- Ще стоя в джипа, но не мога да те оставя да караш сама днес.
- Обадй се на Майка, или на Натаниел, те ще дойдат да ме вземат.
Той поклати глава.
- Натаниел припадна снощи в клуба.
- Какво?!
- Според Майка храненето на ardeur поне по веднъж на ден, в продължение на три месеца, е взело своя дан от Натаниел.
- Той добре ли е?
- Има нужда просто от един ден почивка. Жан-Клод само взима кръв от мен през ден, обикновено.