Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна

26 Представа за „земен рай“, утопична страна, описана в романа на английския писател Джеймс Хилтън от 1933 г. „Изгубеният хоризонт“. – Б. пр.

Три от леглата бяха свободни, а на четвъртото лежеше мъж със сключени на гърдите ръце и затворени очи. Когато Алан влезе в килията, мъжът отвори очи и се изправи. Беше висок и мършав и имаше бяла свещеничес­ка яка, която контрастираше с иначе изцяло черните му одежди. Алан подаде ръка, за да се представи, и каза, че, за съжаление, не владее местния език, но изрази предположение, че господин свещеникът може би разбира някоя и друга дума на английски.

Мъжът в черно обясни, че е роден и израснал в Оксфорд, където е получил и образованието си, така че няма проблеми с английския. Представи се като Кевин Фъргюсън, англикански свещеник, който от дванайсет години пребивава в Иран, търсейки изгубени души, които да привлече към истинната вяра. В тази връзка какво било отношението на господин Карлсон към религията?

Алан отвърна, че макар и чисто физически да няма власт над това къде се намира, духовно не се чувства изгубен. По отношение на религията обаче смятал, че ако човек не знае със сигурност, то няма смисъл да се лута и да предполага.

Алан видя, че събеседникът му е на път да се впусне в дълга проповед, затова побърза да добави, че се надява той да бъде така добър да уважи искреното му желание да не става последовател на англиканската църква, нито на която и да било друга.

Свещеник Фъргюсън по принцип не приемаше „не“ за отговор, но точно този път се поколеба. Помисли си, че е добра идея да не бъде прекалено настоятелен с единствения освен Господ, който навярно би могъл да го спаси от окаяното положение, в което се намираше.

Фъргюсън се задоволи с компромисен вариант. Направи един вял опит да убеди господин Карлсон, че няма да му навреди, ако научи малко за Светата Троица – първия от 39-те члена на англиканската вяра.

Алан отговори, че свещеникът не може да си представи колко слабо го интересува точно Светата Троица.

– От всички съюзи тук на земята Светата Троица сигурно ми е най-безразлична – каза Алан.

Това се стори толкова глупаво на свещеник Фъргюсън, че той обеща да остави господин Карлсон на мира по религиозния въпрос, „макар че Господ трябва да е имал нещо предвид, като ни е поставил в една и съща килия“.

Вместо това премина към въпроса за положението, в което двамата с Алан се намираха.

– Нещата не изглеждат никак добре – започна свещеникът. – Ние с теб скоро може да се срещнем със Създателя и ако току-що не ти бях обещал да не говоря за религия, щях да добавя, че може би точно по тази причина е крайно време да приемеш истинната вяра.

Алан погледна строго свещеника, но не каза нищо. Разбра, че в момента двамата се намират в килия на отдела за вътрешно разузнаване и сигурност, или накратко тайната полиция. На Алан това може би му звучало приятно и спокойно, но истината била, че тайната полиция се интересувала единствено от сигурността на шаха и целта на съществуването й била да държи иранското население в състояние на ужас и подчинение, както и да преследва социалисти, комунисти, ислямисти и други вредни елементи.