Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
А очите й бяха зелени.
И нямам предвид позеленели от старост. Имам предвид, че бяха с цвета на светли изумруди, от онзи тип бижута, каквито Тарзан често дири в изгубените градове в Африка, където приключенства. Очите на Дамата бяха сияйни, пълни с уловена и горяща светлина, и когато надникнеш в тях ти се струваше, че самата сърцевина на душата ти може да бъде отворена с рязко дръпване като консерва със сардини и съдържанието й — откраднато изпод носа ти. И нищо чудно да не възразиш срещу това, а да го пожелаеш от сърце. Никога не бях виждал подобни очи, и не съм виждал втори такъв чифт. Те ме плашеха, но не можех да спра да ги гледам, понеже красотата им бе като на диво животно, което много внимателно трябва да се следи през цялото време.
Дамата примигна и сбръчканата й уста разцъфна в усмивка. Ако зъбите на венците й не бяха нейните собствени, значи носеше отлична протеза.
— Изглеждате чудесно и двамата! — каза тя с треперещия си глас.
— Благодаря, госпожо! — съумя да отговори мама.
— Съпругът ти не е тук.
— Ами… не, той… слуша бейзболен мач по радиото.
— Това ли беше извинението му, госпожо Макенсън? — Дамата вдигна белите си вежди.
— Аз… не разбирам какво имате предвид.
— Някои хора — уточни Дамата — се страхуват от мен. Чудно как да го разбира човек? Да се боят от една старица през сто и шестата й година! А ето ме, лежа си тук и дори не мога да си задържа вечерята, като я хапна! Обичате ли съпруга си, госпожо Макенсън?
— Да, обичам го. Много.
— Това е добре. Любовта е силна и може да те преведе през много неприятности. А аз съм тук да ти кажа, мило, че човек минава през много, много неприятности, докато стане на моите години… — зелените, прелестни и страховити очи върху сбръчканото абаносово лице насочиха пълната си сила към мен. — Здравей, млади човече! — каза ми Дамата. — Помагаш ли на мама из къщи?
— Да, ’жо! — прозвуча като шепот. Гърлото ми беше пресъхнало.
— Бършеш ли чиниите? Разтребваш ли си стаята? Метеш ли верандата?
— Да, ’жо!
— И добре правиш! Но се обзалагам, че никога не ти се е налагало да използваш метла по начин като този в дома на Нила Кастил, а?
Преглътнах с усилие. Сега и двамата с мама знаехме за какво иде реч.
Дамата се усмихна.
— Как ми се ще да съм била там! О, как ми се ще!
— Нила Кастил ли ви каза? — попита мама.
— Разбира се. Освен туй си поговорих продължително и с малкия Гейвин — погледът на Дамата остана втренчен в мен. — Спасил си живота на Гейвин, млади момко. Знаеш ли какво означава това за мен?
Поклатих глава.
— Майката на Нила, Бог да я пази, ми беше добра приятелка. Може да се каже, че осинових момичето. Приемам малкия Гейвин за свое правнуче. Пред него се простира чудесен живот. А ти му помогна да стигне до него.
— Аз просто… гледах да не бъда изяден самият аз — признах.
Дамата се засмя — прозвуча като хъхрене.
— Да прогониш звяра с метла! Леле, леле! Той си мисли, че е такъв як стар злодей, че може да изплува право от оная ми ти река и да си грабне пиршеството! Но ти си бил твърде голяма хапка за неговата уста, нали?
— Той изяде едно куче — споделих.
— Аха, така прави той — съгласи се Дамата и кикотът й затихна. Сплете тънките си пръсти над стомаха си. Погледна към майка ми. — Сторила си добро на Нила и татко й. Ето защо, ако някога потрябва нещо да се оправя, просто се обади на г-н Лайтфут и готово. Момчето ти е спасило живота на Гейвин. Ето защо бих искала да му подаря нещо, ако ми позволиш.
— Не е необходимо.
— Няма нищо необходимо — възрази Дамата с припламнало за миг раздразнение, което ми вдъхна представата, че цялата е горяла, когато е била млада. — Ето защо избрах да го сторя.
— Добре — прие майка ми, щателно умилостивена.
— Млади човече? — погледът на Дамата отново се прехвърли върху мен. — Какво би желал да получиш?
Обмислих въпроса и попитах:
— Всичко ли мога да поискам?
— В разумни граници — уточни мама.
— Всичко — отвърна Дамата.