Тайната на сътворението

— Дивите къпини?

— Финландия не е много интересна страна, сър. В езика ни има хиляди думи за „напивам се“. Зимите са твърде студени и само седиш и пиеш. — Вятърът духна русия перчем на Бойер върху очите му и той го отметна назад. — Има даже един виц, разказват го в Швеция.

— Давай.

— Швед и финландец се уговарят да пият заедно. Взимат няколко бутилки много силна финландска водка, сядат един срещу друг в пълно мълчание и започват да се наливат с цели чаши. Три часа по-късно шведът пълни чашите за пореден път и казва „Skol“, наздраве. Финландецът му хвърля възмутен поглед и процежда: „Какво сега, ще пием или ще си бъбрим?“.

Форестър прихна. После попита Бойер дали е гладен и младият полицай кимна нетърпеливо. Форестър го освободи и финландецът седна в колата, за да изяде обичайния си сандвич с риба тон.

Детективът продължи да върви сам, в мрачно настроение и оглеждаше околностите. Горите край Кесълриг бяха държавни, засадени от Комисията по горите. Строги квадрати от чисти ели маршируваха по пейзажа като войници от Наполеоновите полкове. Взводове брези се промъкваха като на разузнаване в пълна тишина. Форестър се замисли върху разказа на Бойер за „Убийството от сметището“ в Хивинкаа. Беше ли възможно бандата с жертвоприношения да копае не защото търси нещо, а защото иска нещо да зарови? На „Крейвън стрийт“ не намериха нищо заровено, нито път във Форт Сейнт Ан. Но пък дали бяха проверили както трябва?

Форестър отново стигна до каменния кръг. Вляво и вдясно дъгата от сиви менхири се извиваше и се отдалечаваше от полицая. Някои от камъните сякаш бяха заспали, някои се бяха проснали на земята като могъщи воини, паднали в битка, но други стояха твърдо изправени и непреклонни. Детективът си спомни какво беше чел за Кесълриг и за квадратното вътрешно очертание, което било с „важно, но неясно предназначение“. Ако някой беше дошъл чак дотук, за да зарови нещо, със сигурност щеше да го направи точно там, в най-символичното място на комплекса. Ако Кесълриг беше важен за някого, то целта му щеше да бъде точно квадратът.

Детективът огледа внимателно кръга и не след дълго откри вписаната в него фигура с прави ъгли. Тя беше маркирана с по-ниски камъни и се падаше встрани от най-ерозиралите мегалити.

Форестър оглежда камъните около двадесет минути, като потупваше земята с ръка и забиваше пръчка в тъмната влажна почва. Заваля лек дъждец и детективът усети студените капки по врата си. Може би това беше просто поредната задънена улица в разследването.

Изведнъж забеляза нещо във високата мокра трева — тънка линия открита пръст, сякаш изрязана с нож. Някой беше вдигнал цял чим, а след това го беше върнал на мястото му майсторски, така че почти не се виждаше, освен ако не търсиш точно такова нещо. Форестър коленичи и започна да копае направо с голи ръце. Знаеше, че така не се прави, че не е професионално и криминалистите ще бъдат бесни, но трябваше на всяка цена веднага да узнае какво се крие отдолу.