Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Взе ли го? — запита той нетърпеливо.
— Взех го. Отначало не искаше да ми го каже, но накрая се съгласи.
— Добре, сега…
— Нека да почакаме, докато се стъмни.
Двамата закрачиха бързо и скоро излязоха от стария град и се озоваха на главната улица. Едно такси ги откара до апартамента на Кристин, където прекараха няколко нервни часа в ровене из интернет, като се опитваха да не се притесняват, но в същото време стомасите им се бяха свили на топка. В единайсет вечерта се измъкнаха внимателно навън и отидоха до музея пеша. Улиците бяха много по-тихи, кръвта беше измита, а празникът беше към края си. Над главите им светеше кривата като ятаган луна, а звездите блещукаха като диадеми около върховете на минаретата.
Когато стигнаха до вратите на музея, Роб се огледа нагоре и надолу по улицата. Наоколо нямаше никого, беше толкова тихо, че се чуваше звукът от телевизора от една къща чак на пресечката. Роб натисна вратата и тя се отвори. През нощта градината на музея беше призрачно място. Лунните лъчи посребряваха крилете на демона Пазузу и очертаваха бюстовете на римските императори, сега изпочупени и ерозирали, а асирийските пълководци бяха вовеки застинали в мрамора и ловът на лъвове никога нямаше да свърши. Тук, в градината, заспала под лунната светлина, беше събрана историята на Шанлъурфа. Шумерски демони бяха зинали в безмълвни писъци, каменните им клюнове отворени вече пет хиляди години.
— Трябват ми два кода — уточни Кристин. — Бешет ми ги даде и двата.
Тя тръгна към входа, а Роб се озърна още веднъж, за да се увери, че са сами.
Наоколо сякаш нямаше жив човек. Под смокиновите дървета беше паркирана кола, но тя явно беше там от няколко дни, тъй като предното стъкло и капакът бяха покрити с размазани смокини.
Вратата прищрака, Роб се обърна и видя, че музеят е отворен. Той претича по стъпалата и влезе вътре при Кристин. Въздухът вътре беше спарен, нямаше климатик. Роб изтри потта от челото си. Носеше яке, за да побере в джобовете всичко, което щеше да им трябва — фенерчета, телефони и бележници. В главната зала най-старата статуя на света се очертаваше смътно, а проблясващите обсидианови очи гледаха скръбно в тъмнината.
— Надолу — посочи Кристин.
В мъждивата светлина Роб забеляза малка врата в далечния край на залата. Зад нея имаше стълби, които водеха към мазето. Той подаде фенерче на Кристин и включи своето. Двамата заслизаха надолу, а тънките лъчи светлина играеха наоколо и едва разпръсваха прашния мрак.
Хранилището беше изненадващо голямо, всъщност много по-голямо от музея над него. Във всички посоки водеха коридори с врати. Роб насочи фенерчето си по пълните рафтове и освети изпочупени керамични съдове, парчета от фигури, върхове на оръжия, кремъчни отломъци и вази.
— Това място е огромно.
— Така е. Шанлъурфа е построен върху стари пещери и те са превърнати в клетки за трезора.
Роб се наведе напред и погледна една счупена фигурка, оставена легнала по гръб.
— Това пък какво е?
— Демонът Асаг. Причинява болести, шумерски е.
— Ясно… — Роб потръпна въпреки задушаващата жега. Искаше му се вече всичко да е свършило. Студената заплаха от това, което се канеха да направят, ставаше все по-осезаема.
— Давай да вървим, Кристин. Къде е трезорът Едеса?
— Тук, надолу.
Тръгнаха по друг коридор, целия в остри завои, заобиколиха една римска колона с грубо прекършен капител и минаха покрай още рафтове с вази и гърнета. Прахът беше плътен и задушлив, а Кристин водеше към най-старата част на катакомбите.
Внезапно пътят беше преграден от стоманена порта. Кристин набра кода, но ръцете й трепереха.
— По дяволите!
Роб насочи лъча на фенерчето така, че тя да вижда по-добре, и най-после ключалката щракна и се отвори. Лъхна ги гореща вълна, сякаш трезорът Едеса избълва въздишка в лицата им. Във въздуха се усещаше и нещо неприятно, неопределено и едва доловимо, но със сигурност от органичен произход. И много старо.
Роб се опита да не обръща внимание. Двамата влязоха. Обикновени железни рафтове потъваха в търбуха на просторната пещера. Повечето от находките бяха в пластмасови кутии, надписани с имена и цифри. Някои обаче бяха оставени просто така и Кристин ги посочваше, като минаваха край тях — сирийски и акадски богини, голяма глава на Анзу, парче от гола древногръцка статуя… Към тях се протягаха призрачни ръце и крила.
Кристин вървеше край рафтовете и ги оглеждаше.