Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
След секунди пръстите му докоснаха нещо студено и твърдо, но не беше камък. Той измъкна предмета от тесния му гроб и го почисти от пръстта. Беше малка стъкленица. А в нея имаше гъста течност с цвят на тъмночервен ром.
25
Улиците бяха червени от кръвта. Роб вървеше през стария град, за да се срещне с Кристин в кервансарая. Вече се здрачаваше и накъдето и да обърнеше глава, виждаше големи кървави петна — по стените, по тротоара, точно пред магазин на „Водафон“. Местните колеха кози и овце, при това пред всички, направо на улицата. Роб предположи, че това е част от празника, за който беше споменала Кристин, но въпреки това му беше неприятно.
Той се спря на един ъгъл до стара часовникова кула и се загледа как някакъв мъж се опитваше да задържи между краката си бяла коза. Мъжът носеше торбести черни шалвари, които бяха традиционно кюрдско облекло. Той остави димящата си цигара на ниско столче до себе си, взе дълъг, лъскав нож и заби острието в стомаха на козата.
Животното изврещя остро. Мъжът се обърна, взе цигарата, дръпна и отново я остави на ръба. Кръвта се лееше от стомаха на ранената коза. Онзи се наведе по-напред, лицето му се присви и той дръпна ножа силно напред право към гръдния кош на животното. Кръвта шурна от раната и капки хвръкнаха чак до асфалта. Козата вече не врещеше, не се бореше, а издаваше само слаби жалостиви стонове. Умираше, а дългите мигли на клепките й потрепваха неравномерно. Мъжът разтвори широко прореза, вътрешностите се изсипаха навън и пастелно оцветените органи пльоснаха в предварително оставения на тротоара плитък леген.
Роб отмина. Намери Кристин точно при арката, която водеше към кервансарая. Изуменото му и отвратено изражение й обясни всичко.
— Курбан байрам — каза тя. — Последният ден от хаджа.
— Но защо колят кози?
— И овце колят.
Кристин го хвана под ръка и двамата тръгнаха по пустите улички на пазара. Навсякъде се носеше миризма на готвено, на печено на жар и на фурна овче и козе месо.
— Наричат го още Празник на жертвоприношението. В чест на Аврам, на арабски Ибрахим, и на сина му Исак, който той почти принесъл в жертва.
— Да, курбан байрам. Отбелязва се също в Египет и в Ливан, наричат го Ейд. Но… — Роб поклати глава. — Не убиват животни по улиците. Правят го в домовете си, като им прерязват гърлата.
— Да — съгласи се Кристин. — Но в Урфа това се празнува като специален местен фестивал, тъй като от тук произлиза Аврам. И е доста кръвожаден като честване.
Стигнаха до малък площад с чайни и кафенета. Край масите бяха насядали мъже и пушеха наргилета. Много от тях за курбан байрам бяха обули и шалвари, а други носеха специални бродирани роби. Жените им бяха накичени с лъскави бижута или бяха увили главите си с виолетови шалове, поръбени със сребърни нишки. Някои бяха изрисувани с къна, като ръцете и краката им бяха покрити с великолепни шарки. От шаловете висяха сребърни украшения и цялата сцена пулсираше от цветове.
Но Роб и Кристин не бяха дошли тук, за да наблюдават забележителностите.
— Ето. — Археоложката посочи малка къщичка надолу по потъналата в сенки улица. — Бешет живее там.
Жегата на деня вече се отцеждаше от улиците като вода след порой. Роб я стисна за ръката.
— Успех!
Тя пресече уличката и почука на вратата. Роб се зачуди колко ли необичайно и може би дори в противоречие с религията би било за Бешет да види на прага си западнячка. Когато кюрдът отвори, Роб видя как по лицето му се изписаха изненада и безпокойство, които обаче бързо отстъпиха на кучешко благоговение. Журналистът беше сигурен, че Кристин ще вземе кода.
Той се върна на площадчето и се огледа. Минаха деца, понесли фойерверки, и го поздравиха.
— Ей ти, американецо!
— Здрасти!
— Честит байрам!
Децата се разсмяха, сякаш бяха подразнили някакъв екзотичен и малко опасен звяр в зоологическата градина, след това се затичаха нагоре по пътя. Тротоарите все още бяха червени от кръвта, но клането беше приключило. Мустакатите кюрди, които пушеха наргилета в кафенетата, го поздравиха с усмивка. Роб реши, че Шанлъурфа е най-странното място на света. Оригинално и автентично, но в същото време враждебно. И въпреки това хората тук бяха едни от най-приятелски настроените, които Роб беше срещал.
Той не забеляза кога Кристин се беше прокраднала почти до него.
— Здрасти — стресна го тя.