Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Форестър и Бойер се приближиха до един от най-големите менхири. Камъкът беше изпъстрен с петната на лишеите, което беше признак за чист въздух. Детективът положи длан върху колоната. Тя беше леко топла, сгрята от планинското слънце и стара, толкова стара. Стоеше тук още от 3200 г. пр.н.е.
— Но защо търсят все руини и кръгове? — въздъхна Бойер. — Какво ги привлича, какъв е смисълът?
Форестър изсумтя неопределено. Въпросът беше добър и той все още не можеше да му отговори. Край реката в долината под високите плата на Кесълриг бяха спрели коли на местната полиция. Четири от тях бяха на отбивка за пикник, а две други пъплеха по тесен път, за да разпитат във фермите и селата за нещо необичайно. Току-виж се намерили хора, видели бандата. Засега обаче нямаха късмет и не бяха научили нищо ново. Но Форестър беше убеден, че убийците са били в Кесълриг. Това се връзваше идеално с историята. Каменният кръг определено беше място с атмосфера, при това доста наситена. Който и да беше издигнал този висок и самотен кръг насред люлката от околните хълмове, определено е имал понятие от естетика или дори от фън шуй. Целият кръг, стъпил върху росната трева, беше подреден като амфитеатър. Като театър със сцена в центъра. Хълмовете са били трибуните, ложите и балконите, а каменният кръг е бил сцената. Но каква ли пиеса се е играла тук?
Радиостанцията на Бойер изпука, той натисна бутона и поговори с един от местните полицаи. Форестър се заслуша, но от изражението на Бойер и от формалната размяна на реплики му стана ясно, че нова следа все още няма. Може пък в крайна сметка бандата наистина да не е идвала тук.
Форестър продължи да върви. В полето се прокрадваше лисица и тъкмо минаваше покрай някакъв шубрак. Мяркаше се пред очите като потайна червеникава сянка. Внезапно лисицата спря, обърна се и погледна зад себе си точно към Форестър. В погледа й имаше животински страх и жестокост. След това се стрелна в гъсталака и изчезна.
По небето отново се събираха облаци и тъмните им сенки запълзяха по голите хълмове.
— Знаете ли, сър, във Финландия преди няколко години също имаше подобен заплетен случай — започна Бойер, когато настигна началника си. — Може би има нещо общо?
— Какъв случай?
— Нарекоха го „Убийството от сметището“.
— Защото са заровили тялото в боклука?
— Нещо такова. Всичко започна през октомври 1998 г. Доколкото си спомням, първо намериха един човешки крак на сметище до малко градче на име Хивинкаа. На север от Хелзинки.
— Че по това време ти вече не си ли живеел в Англия? — обърка се Форестър.
— Да, но редовно гледах новините от дома. И вие така бихте направил. Особено вестите за по-жестоките убийства.
Форестър кимна в знак на съгласие и продължи да любопитства.
— Какво стана по-нататък?
— Ами, отначало полицията нямаше никакви следи. Единствената улика беше човешкият крак. Но след това започнаха да се появяват и заглавията… От полицията съобщиха, че са арестували трима заподозрени в убийството, а освен това имало белези от сатанински култ.
Изведнъж се надигна вятър и поривите му засвириха из каменния кръг.
— През април 1999 г. случаят отново превзе вестниците, тъй като делото влезе в съда. Бяха обвинени три хлапета, млади хора. Но най-странното беше, че съдията нареди съдебните записи и стенограми да се засекретят за 40 години, а всички останали детайли да се пазят в тайна. Това е доста необичайно за Финландия. Но някои от подробностите така или иначе излязоха на бял свят. Ужасна работа. Мъчения, осакатяване, некрофилия, канибализъм… Каквото се сетиш.
— Кой е бил жертвата?
— Младеж на 23 години. Трима от приятелите му са го измъчвали и убили. Мисля, че всички обвиняеми бяха около 20-годишни. — Бойер смръщи чело и се опита да си спомни. — Имаше момиче на 17 години, тя беше най-младата. Както и да е. Убийството станало в разгара на запой. Неколкодневен запой с домашен шнапс. В Исландия му казват бренивин. Черната смърт.
— Опиши ми убийството — поинтересува се Форестър.
— Бил е бавно осакатяван и измъчван с ножове и ножици. Бяха рязали парчета от тялото. Съдията го нарече „продължително жертвоприношение“. След като човекът починал, тримата изверги го изнасилили, еякулирали в устата му и т.н. После му отрязали главата, ръцете и краката, изрязали някои от вътрешните му органи като бъбреците и сърцето и на практика го разфасовали целия. Изяли и част от тялото.