Тайната на сътворението

Форестър пристъпи до един сив и елегантен изправен камък, целият покрит с филигранна оплетка от зелен мъх. Полицаят бръкна в джоба си за бележника и прегледа записките си от разговора. Човекът беше подчертал, че мъжете били млади и високи. Имали скъпи дрехи, но някак не изглеждали както трябва. Необичайният развой на събитията породил любопитството на докера. Дъглас-Хейшъм не била от най-оживените линии и рано сутринта от ферибота обикновено слизали фермери, дребни бизнесмени и евентуално туристи. Но петима мълчаливи високи мъже с много скъпа „Тойота Ленд круизер“? Това било странно и той се опитал да ги заговори, докато всички похапвали яйца с бекон. Но нямал късмет.

Форестър продължи да прехвърля бележките си. Мъжете не искали да говорят. Единият му пожелал „Добро утро“ и на докера му се сторило, че долавя чуждестранен акцент. Може би френски, но било напълно възможно да е бил и италиански. Друг от групичката имал много нафукан английски говор. Внезапно мъжете станали и си тръгнали, все едно нечаканият гост им бил провалил закуската.

Докерът не беше запомнил регистрационния номер, но чул, че докато излизали от кафенето в бледата сутрин и отивали към колата, един от бандата казал нещо от рода на „Кесълиг“. Форестър и Бойер веднага разровиха за място на име Кесълиг, но се оказа, че такова не съществува. Но пък имаше Кесълриг и при това недалеч от Хейшъм и доста добре известно.

Кесълриг се оказа добре запазен каменен кръг. Състоеше се от тридесет и осем камъка с различни размери и форми, датировката беше от 3200 г. пр.н.е. Мястото беше добило популярност и с десетте камъка, които образуваха правоъгълно ограждение, чиято функция засега оставаше „неизвестна“. В офиса си в Скотланд Ярд Форестър пусна в „Гугъл“ „Кесълриг + човешки жертвоприношения“ и откри, че има много общи неща между двете. През 80-те години на XIX в. в Кесълриг била открита каменна брадва и някои изследователи предположили, че с нея са били извършвани друидски ритуали с умъртвяване на жертви. Тази теория била оспорена от много учени, но антиквари и фолклористи продължавали да твърдят, че няма и доказателство, което да опровергава жертвоприношенията. А традицията на ритуалните убийства била стара и е спомената дори от известния местен поет Уърдсуърт в началото на XIX в.