Тайната на сътворението

26

Хюго де Сейвъри беше твърде елегантен за професор. Форестър очакваше да види някой занемарен учен с кожени кръпки на лактите на сакото и пърхот по раменете, но преподавателят от Кеймбриджкия университет се оказа изискан, весел, младолик, без излишни килограми. Излъчваше увереност и просперитет.

Това най-вероятно се дължеше на пазарния успех на книгите му — изследвания и интерпретации на сатанизма, различните култове, канибализма и още цял списък готически теми. Затова Де Сейвъри беше отбягван от по-закостенелите членове на академичната общност или поне така предположи Форестър, предвид отзивите, които беше чел.

Де Сейвъри предложи да се видят за обяд в този много моден японски ресторант в Сохо. Форестър му беше написал имейл с молба да се срещнат при следващото идване на професора в града. Де Сейвъри се съгласи с радост и дори предложи да плати обеда, което беше добре, тъй като ресторантът определено не беше от местата, които Форестър обикновено използваше за разговори и събиране на информация. Беше поне пет пъти по-скъп.

Де Сейвъри ядеше малката си порция от черна треска с мисо с голям апетит. Седяха на дъбова пейка, обърната към голям бар, който заобикаляше откритата кухня с голяма черна скара в центъра на ресторанта. В нея японски майстори готвачи със свирепи гримаси кълцаха странни зеленчуци с обезпокоително големи ножове.

— Криминалистите откъде са разбрали, че еликсирът е бил даму? — обърна се Де Сейвъри към Форестър.

Професорът говореше за течността в бутилчицата от Кесълриг. Форестър се опита да хване парче сурова сепия с пръчиците, но не успя.

— В Лондон имахме няколко случая на ритуални убийства мути. Жертвите бяха деца от африкански произход. Та, момчетата от лабораторията са се натъквали на даму и друг път.

— Обезглавеното тяло на онова дете, дето беше намерено в Темза?

— Да. — Форестър сръбна от топлото саке. — Даму било концентрат от кръвта на жертвите, това ми обясниха патолозите.

— Да, прави са. — Точно пред тях един японски майстор готвач приготвяше синьо-розова риба със страхотна бързина и сръчност. — Мути действително е доста отвратително. В Африка убиват стотици деца годишно. Знаете ли какво точно им правят?

— Знам, че отсичат крайниците…

— Да, но докато децата са още живи. Отрязват и половите им органи. — Де Сейвъри отпи от бирата си. — Вярва се, че писъците на жертвите увеличават силата и мощта на мути. Да си вземем ли пържола от риба тон?

— Моля?

Явно идеята на този ултрамодерен ресторант беше постоянно да си поръчваш съвсем мънички порции. Не поръчваш всичко още в началото, а похапваш постепенно, докато се нахраниш. Беше забавно. Форестър никога не беше стъпвал на подобно място, а и се чудеше кой би могъл да си позволи цените. Суши от краб, докаран от Аляска. Раците току-що бяха сменили твърдите си обвивки, телата им бяха меки и можеха да се ядат буквално цели. Торо с аспержи и хайвер от севрюга. Какво ли беше торо?

— Темпурата със скални скариди е невероятна — препоръча Де Сейвъри.

— Знаете ли — измъкна се Форестър, — вие поръчвайте. И след това ми кажете какво мислите за тази банда.

Де Сейвъри се усмихна тъжно.

— Разбира се. Имам лекция от три часа, нека не губим време.

— Какво мислите?

— Вашата банда явно е вманиачена на тема човешки жертвоприношения.

— Това го знаем.

— Но смесицата от практики е доста ексцентрична.

— Моля?

— Извършват жертвоприношения от различни култури. Отрязването на езика е може би скандинавско, заравянето на главата в земята е японско или израелско. Обръсването определено е заимствано от ацтеките. А Звездата на Давид всъщност е Звездата на Соломон, както казахте.

Млада тайландка се приближи до масата и Де Сейвъри поръча. Сервитьорката направи лек поклон и се отдалечи.

— А сега имаме и даму, заровено на място, посветено на жертвоприношенията — продължи професорът. — Така правят африканските шамани преди голямо убийство мути. Заравят даму на свещено място. А след това започват да убиват и да принасят жертви.

— Значи… смятате, че ще има още убийства?

— Разбира се. Вие не смятате ли?

Форестър въздъхна и се съгласи. Естествено, че бандата щеше да нанесе още удари.