Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайната на сътворението
Тайната на сътворението - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на сътворението

Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:

Зловеща тайна, скрита в продължение на хилядолетия.
1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 153
Перейти на страницу:

Сервитьорът донесе на масата още две чаши чай и две сребърни лъжички. Роб се зачуди дали може да получи отравяне от прекаляване с чай.

— Чайоню е разкопан от американски екип — продължи Кристин. — Преди няколко години откриха пласт от черепи и разчленени човешки скелети под едно от основните помещения на разкопките.

— Човешки черепи?

Кристин кимна.

— Също и животински кости. Тестовете показаха, че на мястото е пролята и много човешка кръв. Сега наричат обекта „Стаята на черепите“. Франц беше захласнат по Чайоню.

— И?

— Доказателствата сочат, че е имало човешко жертвоприношение. Това обаче поражда спорове, тъй като кюрдите не искат да се смята, че предците им са били… кръвожадни. Никой не би искал другите да си мислят подобно нещо за неговите прародители! Но повечето експерти вярват, че костите в стаята на черепите са останки от множество човешки жертвоприношения. Хората в Чайоню са построили къщите си върху основи от кости, костите на техните жертви.

— Чудничко.

Кристин си сложи захар в чая и го разбърка с лъжичката.

— Оттук и връзката с последния ред в бележника. „Трезорът Едеса“.

— Моля?

— Така уредниците в музея в Шанлъурфа наричат най-старите и тайни архиви на музея, посветени на времената преди приемането на исляма. Тази секция от подземията се нарича „Трезорът Едеса“.

— Съжалявам, Кристин, губя ти мисълта — направи гримаса Роб.

— Шанлъурфа е имал много имена — започна да пояснява археоложката. — Кръстоносците са го наричали Едеса, така го е нарекъл и Селевк I Никатор през 303 г. пр.н.е. Кюрдското му име е Риха, на арабски е Ал-Руха. Това е градът на пророците. Друго име, с което е бил известен, е Орра, което е транслитерация от ранни гръцки текстове. Значи „Едеса“ означава „Ора“.

— А Келер?

— Това не е име — усмихна се тържествуващо Кристин. — На немски Keller означава „мазе“, „изба“ или „трезор“. Франц го е написал с главна буква, защото е съществително име, а на немски съществителните имена се пишат с главни букви.

— Аха… Сега сякаш разбирам…

— Когато е написал „Ора Келер“, той е имал предвид трезора Едеса в мазето под музея в Урфа!

Кристин се облегна в стола си, а Роб се наведе напред.

— Значи, той ни казва, че в трезора Едеса има нещо. Но на нас това не ни ли беше вече известно?

— Но защо го е записал в бележника? Явно е искал да си припомни нещо, нещо специално. Пък и какво означава cf?

— Ами, сигурно означава…

— Идва от латински, от confer, и означава „сравнявам“. А cf е просто академично съкращение. Франц ни казва да сравним известните черепи от Чайоню с нещо в трезора на музея. Но там долу няма, или поне нямаше, нищо важно. Когато дойдох тук за първи път, сама проверих цялото хранилище и всички архиви. Но нека не забравяме — Кристин размаха пръст като учителка, — че Франц копаеше нещо на Гьобекли тайно и през нощта. При това точно преди да бъде убит.

Лицето й беше почервеняло от възбуда или може би от гняв.

— И смяташ, че той е оставял находките си там, в трезора с експонатите от времената преди исляма?

— Това е идеалното място — най-прашната част от мазето на музея, в най-далечните клетки. То е сигурно, запечатано и на практика забравено.

— Добре — каза Роб. — Но това е доста груба теория. Като съшита с бели конци.

— Може би. Но пък…

На Роб изведнъж му просветна.

— Ти нарочно провокираше Кирибали!

— И ти го видя как реагира! Права съм. В онези клетки има нещо.

Чаят беше почти изстинал. Роб пресуши чашата си и погледна към Кристин. Тази жена беше като тихата вода — не знаеш какво се крие отдолу. А и можеше да бъде лукава.

— Искаш ли да отидем и да погледнем?

Тя кимна.

— Да, но е заключено. А вратата се отваря с код.

— Да влезем пак с взлом? Не, твърде опасно е.

— Знам.

Ветрецът шепнеше в листата на лимоновите дръвчета. На мостчето изцяло забулена жена държеше бебето си на ръце и целуваше пухкавите му пръстчета едно по едно.

— Защо ти е всичко това, Кристин? Защо да стигаме чак дотам само заради едно предчувствие?

— Искам да знам как и защо той умря.

— И аз искам. Но на мен ми плащат за това. Такава ми е работата. Тук съм, за да пиша статии, докато ти поемаш твърде голям риск.

1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 153
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)