Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Правя го… — въздъхна Кристин. — Правя го, защото и той би го направил заради мен.
В ума на Роб се появи смътна, полуоформена идея.
— Кристин, прощавай, но… Вие с Франц бяхте ли…
— Любовници? Да. — Французойката се извърна настрана, сякаш за да скрие емоциите си. — Преди няколко години. Той ми даде първия ми истински шанс в археологията. Гьобекли Тепе е невероятен обект. Тогава нямаше никакви кости и Франц нямаше нужда от остеоархеолог. Но ме покани, защото се възхищаваше на работата ми. И няколко месеца след като пристигнах, се влюбихме. Но всичко свърши. Аз се чувствах виновна, но разликата във възрастта ни беше просто твърде голяма.
— Ти ли сложи край?
— Да.
— Той обичаше ли те още?
Кристин кимна и се изчерви.
— Мисля, че още ме обичаше. Но беше благороден и внимателен, никога не позволи на чувствата да се намесят в работата. Можеше да ме помоли да напусна разкопките, но не го направи. Сигурно му е било доста трудно да ме вижда постоянно наоколо и все още да има чувства към мен. Той беше прекрасен археолог, но беше дори още по-прекрасен човек. Един от най-добрите хора, които някога съм познавала. Когато срещна жена си, вече беше по-лесно, слава богу.
— И смяташ, че му дължиш това разкритие?
— Да, смятам.
Няколко минути двамата седяха, без да говорят. Войниците хранеха шараните в езерото, а Роб гледаше един продавач на вода, яхнал магарето си, което подтичваше по пътеката. После му хрумна идея.
— Мисля, че знам как да получим кода за вратата на трезора.
— Как?
— От уредниците в музея, познатите ти.
— Казъм и Бешет? Кюрдите?
— Да, по-точно от Бешет…
— Но…
— Той страшно си пада по теб.
Тя се изчерви отново, този път до алено.
— Не е възможно.
— О, да, да, възможно е. — Роб се наведе през масата. — Повярвай ми, Кристин, знам как изглежда сляпото мъжко обожание. Видях го как те гледа, като кокер шпаньол.
Кристин изглеждаше потресена. Роб се изсмя.
— Не съм убеден, че съзнаваш как действаш на мъжете.
— Но това какво значение има?
— Иди при него и го помоли да ти каже кода! Бас държа, че ще ти го даде!
Забулената жена беше спряла да целува бебето си. Сервитьорът ги гледаше и ги чакаше да станат, за да предложи масата на други клиенти. Роб извади пари от джоба си и ги остави върху покривката.
— Така че иди и вземи кода, а след това ще отидем в музея и ще видим какво има там. И ако няма нищо, си тръгваме, съгласна ли си?
— Съгласна съм — кимна Кристин. — Утре е празник — добави тя.
— Още по-добре.
И двамата станаха, но французойката изглеждаше притеснена и объркана.
— Какво? — запита Роб. — Какво още има?
— Уплашена съм, Робърт. Какво е било толкова важно, че Франц да го крие в трезора, без да ни каже? Какво е било толкова ужасяващо, че е трябвало да остане скрито? Какво е толкова страшно, че да трябва да се сравнява с черепите от Чайоню?
24
Дали отново бяха закъснели и дали отново бяха изпуснали бандата?
Детектив Форестър погледна към каменния кръг в кафяво-зелените полета на Къмбрия и си спомни за още един случай, в който беше търсил улики на място като това. Тогава един убиец беше погребал съпругата си край Корнуол, а подробностите бяха потресаващи — главата на трупа така и не беше намерена. Но дори и онова ужасно престъпление не можеше да се мери с изтънчената злост на настоящата мистерия. Тази банда принасяше жертви и беше наистина опасна, понеже съчетаваше склонността към насилие на психопат с ясно изразена интелигентност. А това бе коварна комбинация.
Форестър прекрачи през ниските дървени заграждения и се съсредоточи върху последните сведения. Знаеше, че бандата е напуснала остров Ман само часове след убийството. Знаеше, че са хванали първия ферибот от Дъглас към Хейшъм на ланкашърското крайбрежие, при това доста преди да се вдигне тревога и летищата и пристанищата да бъдат поставени под наблюдение. Полицаят знаеше всичко това, понеже един наблюдателен докер в Хейшъм си беше спомнил, че преди два дни е видял черна „Тойота Ленд круизер“ да слиза от ферибота рано сутринта. Забелязал беше и че петима млади мъже са се качили в колата при терминала на ферибота и цялата компания отишла да закусва. Докерът също решил да хапне нещо и в кафенето седнал до бандата.