Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Различаваха се не само по външност, но и по характер. Каши можеше да говори единствено и само за деца, а Мандар се интересуваше само от тренировките. Нямам никаква представа как бяха станали толкова добри приятелки, но като ги гледаше човек, можеше да си помисли, че са се познавали от люлката.
— Хайде, бъди честна! — обърна се един ден към мен Каши, докато ние петте (моя милост, Джалкари, Моти, Каши и Мандар) седяхме във вътрешния двор. — Ако утре можеше да се омъжиш и да имаш деца, би ли го направила?
Вдигнах очи към облаците, които заплашваха всеки момент да ни залеят с поредния порой, свих рамене и отговорих:
— Не знам. Не мисля по този въпрос.
— Но ако се налагаше да мислиш? — не се отказваше Каши. — Би ли се отказала от свободата си като дургаваси, за да се омъжиш?
— Не и аз — обади се Мандар, но Каши веднага я сръга.
— Аз вече знам какво ще направя. А ти, Моти? Ти какво ще направиш?
Моти свали в скута си сладкиша, който се канеше да се озове в устата ѝ, и изписка:
— Кой, аз ли?
— Да, ти. Няма да ти стане нищо, ако поне за минутка спреш да се тъпчеш, за да отговориш! — смръщи се Каши.
Моти се изкиска и рече:
— Бих се омъжила, но само за да стоя по цял ден в кухнята!
Каши завъртя усмихнато очи и продължи:
— Мисля, че няма нужда да питаме Джалкари.
— Аха, тя е единствената късметлийка сред нас — отбеляза Моти.
— И въпреки това… без деца… — отбеляза колебливо Каши.
Сред петорната ни групичка се възцари неловка тишина.
Накрая Каши изтърси:
— Ами ако някой ден ти се наложи да се откажеш от живота като дургаваси?
— В това отношение съм като Сита — отговори Джалкари. — Не мисля по този въпрос.
— Нарочно ли?
— Разбира се, че е нарочно — кимна Джалкари. — Какъв смисъл има да го мисля отсега?
— Важното е, че на всички ни е позволено да си ходим от време на време у дома, за да виждаме семействата си — обади се внезапно Мандар. — А това е много повече, отколкото получават войниците на раджата.
— Остават само още десет дена до отпуската — рече Каши. — Вие какво ще правите, когато се върнете у дома?
— Аз ще се натъпча с нашия сладък оризов пудинг кхир! — отсече веднага Моти.
— Аз пък искам да видя племенницата си — рече Каши. — В деня, в който аз пристигна, тя ще навърши две годинки.
Представих си миниатюрна версия на Каши, с меки кестеняви къдрици и големи очи.
— А ти какво ще правиш? — обърна се към мен Мандар.
Представих си нашата къща в Барва Сагар и очите ми веднага се напълниха със сълзи.
— Ще се събудя до сестра си — отговорих накрая — и ще изслушам от нея всички неща, които съм пропуснала през тези четири месеца. И ще видя новите произведения на баща ми.
— Той е дърводелец, така ли? — попита Мандар.
— Той е художник — отвърнах. — Именно той изработи статуетката, която ми счупи Кахини.
Повечето от нас рядко споменаваха Кахини. По същата причина, поради която повечето от нас изобщо не се замисляха какъв би бил животът им, ако внезапно станат богати и се окажат свободни да напуснат Дурга дал, когато си пожелаят. Така де! Какъв смисъл имаше да мислим за подобни неща?
— Жалко, че е толкова близка с рани — рече Мандар. — Сигурна съм, че дори в този момент е в покоите на кралицата.
Откакто в ранния следобед Сундари ни беше казала, че можем да си почиваме както желаем, не бяхме виждали нито рани, нито Кахини.
— Е, важното е, че само след десет дена ще бъдем с хора, които нито са чували за нея, нито искат да чуват! — изрече успокоително Каши.
Но не стана точно така.
На следващия ден, точно когато потегляхме за редовното си посещение в храма на Махалакшми, Сундари ме дръпна настрани и рече:
— Благодаря ти, че си приела доброволно да останеш! Знам колко е трудно да се отделиш за дълго време от семейството си, така че оценявам високо саможертвата ти!
Нямах никаква представа за какво изобщо ми благодари.
— Какво? — изгледах я аз.
— Имам предвид предложението ти да останеш с рани по време на Дурга Пуджа. И без това някой беше длъжен да остане при нея освен мен, така че е много мило от твоя страна доброволно да приемеш тази задача! А рани, разбира се, ти е повече от благодарна!
Усетих как кръвта нахлува в лицето ми и извиках:
— О, не! Не! Аз…
Сундари ме изчака да млъкна и изрече:
— Ти наистина си приела доброволно, нали?
Кахини пак ми беше скроила мръсен номер. Най-голямата ми мечта на този свят беше да се върна при семейството ми за Дурга Пуджа. Но ако сега започнех да отричам, щях да разочаровам дълбоко рани. Усетих невероятна тежест в гърдите си, когато осъзнах какво се налага да избера.