Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
- Преди да започнем - каза спокойно той, - трябва да знаете, че Циглер, Федералното министерство на правосъдието и полицията възнамеряват да ви повдигнат официални обвинения утре сутринта. Разполагат с повече от достатъчно доказателства, за да осигурят престоя ви в швейцарски затвор до края на живота ви. Трябва също така да знаете, че тук, в Берн, има много хора, които с удоволствие биха се възползвали от честта да ви съпроводят до килията ви.
- Нямам нищо общо с поставянето на бомбата.
- Знам.
Бител взе дистанционното и го насочи към видеомонитор в ъгъла на стаята. Няколко секунди по-късно на екрана се появиха две фигури - високият френскоговорещ мъж и момичето с лице на Ел Греко. Габриел видя отново как мъжът шепне интимно в ухото й.
- Тези са истинските бомбаджии - поясни Бител и натисна копчето за пауза. - Момичето е скрило устройството в тоалетната на галерията, докато колегата й е отвличал вниманието на Жирар.
- Кои са те?
- Надявахме се вие да ни кажете.
- Не съм ги виждал никога преди онази вечер.
Бител поизгледа със съмнение Габриел, преди да изключи монитора.
- Вие сте късметлия, Алон. Изглежда, имате доста приятели по високите етажи. Един от тях се намеси във ваша полза.
- Това ли е всичко? Свободен ли съм?
- Още не. Нарушили сте множество закони, закони, забраняващи чуждестранната шпионска дейност - закони, които ние приемаме много сериозно. Ние сме гостоприемна страна - допълни той, сякаш споделяха строго секретна информация, - но настояваме нашите посетители да бъдат така любезни да се подписват в книгата за гости на влизане, за предпочитане с истинските си имена.
- А какво щяхте да направите, ако бяхме помолили за помощта ви?
- Щяхме да ви отпратим и да се справим сами - отговори Бител. - Ние сме швейцарци. Не обичаме външни хора да се месят в работите ни.
- Ние също. Но за нещастие, ни се налага да търпим това ежедневно.
- Боя се, че това означава да си израелец - кимна философски Бител. - Историята ви е раздала отвратителна ръка, но това не означава, че имате право да третирате тази страна като някакъв разузнавателен курорт.
- Посещенията ми във вашата страна никога не са били много приятни.
- Но винаги са били продуктивни. И само това има значение. Вие сте усърден, Алон. Възхищаваме се от това.
- И какво искате от мен?
- Искаме да закриете швейцарските си сметки.
- Какво означава това?
- Аз задавам въпроси за миналите ви операции, а вие отговаряте. Искрено, за разнообразие - натърти той.
- Това би отнело доста време.
- Аз нямам друга работа. Вие също, Алон.
- А ако откажа?
- Ще бъдете обвинен официално в шпионаж, тероризъм и убийство. И ще прекарате трудно заслуженото си пенсиониране тук, в Швейцария.
Габриел мигновено обмисли предложението.
- Боя се, че това не е достатъчно.
- Какво не е достатъчно?
- Сделката. Искам по-добра сделка.
- Не сте в положение да предявявате искания, Алон.
- Никога няма да ме изправите на процес, Бител. Знам твърде много за греховете на вашите банкери и индустриалци. Това би било едно публично бедствие за Швейцария, точно като скандала със сметките от холокоста. - Замълча за момент. - Спомняте си го, нали? Гръмна по всички вестници.
Този път Бител се замисли.
- Добре, Алон. Какво искате?
- Мисля, че е време да отворим нова глава в израелско-швейцарските отношения.
- И как можем да го направим?
- Вие очевидно сте наблюдавали Давид Жирар от известно време - каза Габриел. - Искам копия от вашите файлове, включително от подслушването на телефона и имейлите му.
- Дума да не става.
- Това е един прекрасен нов свят, Бител.
- Ще се нуждая от одобрението на шефовете си.
- Мога да почакам - отговори Габриел. - Както сам казахте, аз нямам друга работа.
Бител стана и излезе от стаята за разпити. Върна се след две минути. Швейцарците наистина бяха експедитивни.
- Мисля, че ще е по-лесно, ако направим това в обратен хронологически ред - заяви Бител и отвори тетрадката си. - Преди няколко месеца жител на Цюрих е бил обезглавен в хотелска стая в Дубай. Чудехме се дали можете да ни кажете защо.
Преди много години швейцарски дисидент на име Емил Якоби бе дал на Габриел разумен съвет. „Когато си имаш работа с Швейцария - обясни му той, - най-добре е да имаш едно наум. Швейцария не е истинска държава. Това е бизнес и се управлява като бизнес.“
Поради това Габриел не се изненада, че Бител провеждаше разпита със студената официалност на финансова трансакция. Маниерите му бяха като на частен банкер - учтиви, но дистанцирани, щателни, но дискретни. Той влагаше необходимото усърдие, но без ненужна злонамереност. Габриел остана със смътното впечатление, че офицерът от сигурността не иска в писмен вид нищо, което би му създало проблеми по-късно, че просто проверява сейфовете и преглежда счетоводната книга. Но това бе типично за един швейцарски банкер. Банкерът искаше парите на клиента, но не се притесняваше откъде идват те.