Падналият Ангел

Натовариха го в хеликоптер, без да си правят труда да съобщят на местните kantonspolizei, и отлетяха с висока скорост към щаба на швейцарската федерална полиция на Нусбаумщрасе в Берн. След като му снеха отпечатъците и заснеха лицето му от всеки възможен ъгъл, те го заключиха в единична килия. Там имаше малък телевизор с плосък екран, бюро, отрупано с моливи и хартия, и удобно легло с колосани чаршафи. Дори в швейцарската полиция, помисли си Габриел, бяха отлични хотелиери.

Оставиха го сам за няколко часа да обмисли безнадеждното си положение, а после, без предупреждение и без адвокат, го закопчаха с белезниците и го отведоха в стаята за разпити. Там го чакаше офицерът, натоварен със случая му. Той се наричаше Циглер. Без малко име, без чин, без празни приказки - просто Циглер. Беше висок и едър, червендалест, с широки, яки рамене на състезател по ски бягане. На масата пред него бяха разхвърляни много снимки на Габриел от различни етапи в кариерата му и с различна дегизировка. Виждаше се как влиза в банки и излиза от тях, как пресича хотелски фоайета и държавни граници, а на една от тях - как върви по кея на мрачен цюрихски канал в компанията на известната швейцарска цигуларка Анна Ролф. Циглер изглеждаше особено горд с изложбата си. Очевидно я беше обмислял дълго.

- Имаме една теория — започна той, когато Габриел седна.

- Нямам търпение да я чуя.

Лицето на Циглер остана спокойно като бездънно швейцарско езеро.

- Изглежда, че преди да дойдете в Сен Мориц, вие сте спрели за кратко във Франция, където сте откраднали картина на Сезан и гръцка хидрия на две хиляди години. После сте транспортирали вазата на парчета през границата и сте се опитали да я продадете на Давид Жирар от галерия „Наксос“. Онова, което Жирар не е разбрал обаче, е, че вие не сте имали никакво намерение да му доставите вазата, тъй като истинската цел на вашата малка хитра война е била да го убиете.