Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
- Простете ми, че не съм склонен да приема думата на човек, който няма нито адрес, нито телефонен номер.
Това бе впечатляващо представление, но губеше от факта, че очите на Давид Жирар сега бяха фиксирани в керамичния фрагмент. Габриел бе прекарал достатъчно време покрай търговци на художествени произведения, за да види, че неговата мишена вече изчислява предложението си. Нуждае се само, помисли си той, от едно леко смушкване.
- Право да ви кажа, хер Жирар - продължи Габриел, - няма да скрия от вас, че и други са заинтересовани да се сдобият с хидрията. Но аз дойдох в Сен Мориц, защото ми казаха, че вие имате способността да задвижите подобна стока само с едно телефонно обаждане.
- Боя се, че надценявате способностите ми.
Габриел се усмихна, сякаш искаше да му каже, че не се хваща на това.
- Списъкът ви с близкоизточни клиенти е легендарен в занаята, хер Жирар. Вие със сигурност разполагате със средства да изработите документ за произход, който би задоволил всеки от тях. По моя оценка, събраната и реставрирана хидрия е на стойност четиристотин хиляди швейцарски франка. Аз бих -приел сто хиляди за фрагментите, оставяйки ви печалба от триста хиляди. - Още една усмивка. - Не е лошо като цена за едно международно обаждане до Рияд или Дубай.
Търговецът потъна в замислено мълчание, отказвайки се от всички преструвки, че не иска да се занимава с хид-рията.
- Петдесет хиляди - контрира той, - платими при завършване на продажбата.
Габриел върна фрагмента в сукното.
- Ако искате хидрията, хер Жирар, ще ми платите предварително. Цената не подлежи на пазарлък.
- Нуждая се от малко време.
- Имате двайсет и четири часа.
- Как да се свържа с вас?
- Недейте. Аз ще ви се обадя утре в пет следобед за отговора. Ако е „да“, ще доставя фрагментите в шест и очаквам цялата сума. Ако отговорът е „не“, ще затворя и никога вече няма да ме чуете.
За седалище бяха наели красива дървена вила на заснежен планински хълм над красиво селце, сделка за пет хиляди швейцарски франка на вечер. Когато Габриел пристигна, целият екип го поздрави с овации на крака. После пуснаха запис на телефонния разговор, който Давид Жирар току-що бе провел със свой колега в Хамбург, търсейки информация за самостоятелен играч на име Антон Дрекслер.
- Може и да греша - усмихна се Ели Лавон, — но ми звучи така, сякаш със сигурност сме в играта.
Изглежда, никой не беше чувал за него. Никакви слухове в Цюрих. Нито дума в Женева. Не беше се появявал в Базел или Ню Йорк. Всъщност най-близкото нещо, което Давид Жирар успя да открие за това, че някой е виждал човек, наречен Антон Дрекслер, беше мъглява история за някой, отговарящ на описанието му, който преди няколко години се опитал да продаде две фалшиви гръцки богини в „Сотбис“. „Дали пък не се нарече Дрезден? Съжалявам, не мога да ти помогна повече, Давид. Да обядваме заедно следващия път, когато си в града?“
След като не откри нищо обезсърчаващо, Жирар започна нови проучвания, търсейки потенциален купувач за потенциалната си нова придобивка. Както Габриел бе предвидил, трябваше само едно-единствено обаждане до Рияд, където незначителен принц веднага хвърли своята куфия на манежа, предлагайки триста хиляди швейцарски франка. Недоволен да остане на това ниво, Жирар се обади на колекционер в Абу Даби, който каза, че участва в играта с триста и двайсет. Едно следващо обаждане до Москва включи в играта руски търговец на петрол с триста и четиридесет и тук започна истинското наддаване. То приключи няколко часа по-късно, като саудитският принц победи с оферта четиристотин двайсет и пет хиляди, платими при доставката.
Тогава Жирар се обади на своя човек в клона на банка , Дoлиус Бер“ в Сен Мориц, за да поиска сто хиляди швейцарски франка в брой. Той взе парите в четири и до четири и петнайсет се върна в галерията, почуквайки нервно по бюрото със скъпата златна писалка на Михаил. Това звучеше като парен чук в таванската стаичка на хотел „Йегерхоф“.
- Колко дълго мислиш, че ще прави това? - изпъшка Михаил.
- Предполагам, че докато му се обадя в пет часа - отговори Г абриел.
- Защо просто не приключваш с това?
- Защото хер Дрекслер държи на думата си. И каза, че ще се обади в пет.
И те продължиха да седят заедно, Михаил—опънат на леглото, а Габриел — кацнал върху рамката на малкото прозорче, докато Давид Жирар чукаше по бюрото сй, очаквайки обаждането на хер Дрекслер. Накрая, когато удари пет, Габриел набра номера на галерията на мобилен телефон за еднократна употреба и зададе прост въпрос на лаконичен немски: