Падналият Ангел

Оказа се, че офицерът от швейцарските служби за сигурност, разпитвал Габриел, удържа на думата си, че и нещо повече. Ели Лавон оприличи съкровищницата с разузнавателна информация с откриването на крепост от непозната дотогава цивилизация. Още по-забележително е, заяви той, че е доставена от служба, която винаги е била настроена доста враждебно към израелските интереси, дори към самото съществуване на държавата.

- Може би все пак не сме сами - сподели той с екипа по време на вечерята. - Щом швейцарците ни отварят вратите си в час на нужда, значи, всичко е възможно.

Изглежда, че Давид Жирар, или Дауд Гандур, бе засечен от вътрешния радар на DAP скоро след като бе получил яркочервения си швейцарски паспорт, позволяващ му да влиза и да излиза от страните в Близкия изток, когато поиска. В материалите беше включена и ориги-налната бележка от шефа на „Оникс“ - високотехнологичната служба за електронно подслушване в Швейцария, която повдигаше тревожни въпроси, свързани с телефонния и имейл трафика от галерия „Наксос“, да не говорим за финансовите й трансакции. DAP бяха достатъчно любезни да включат и приложения доклад, заедно с цялата следваща информация от „Оникс“. Добавени към разузнавателната информация, която екипът вече притежаваше, материалите осигуряваха неопровержимо доказателство, че галерия „Наксос“ е била нещо повече от фасада за събиране на средства за „Хизбула“. Изясняваше се обаче и връзката между галерията и Карло Маркезе. Екипът успя да проследи не по-малко от петдесет трансфера, изпратени от Давид Жирар чрез Ливанската византийска банка до сметки, контролирани от Карло във Ватиканската банка. Тук беше кордата, която търсеше Габриел — въжето, свързващо Карло с терористите от „Хизбула“. Швейцарците през цялото време бяха разполагали с доказателството. Просто не притежаваха ключа, за да разбият кода.