Падналият Ангел

Бомбата беше сглобена експертно и поставена там внимателно. Първоначално швейцарската федерална полиция заключи, че е била детонирана с часовников механизъм, само за да открие по-късно, че е била взривена с мобилен телефон. Експлозията изпочупи стотици прозорци в центъра на курорта, предизвика серия лавини по най-високите ски писти и събори витрина с бутилки „Дом Периньон“ в пищното фоайе на хотел „Бадрут Палас“. Счупените стъкла бяха почистени с типична швейцарска експедитивност и скоро редът беше възстановен. Въпреки това, всички споделяха мнението, че Сен Мориц, старомодният спа курорт в долината Горен Енгадин, никога вече няма да бъде същият.

Въпреки силата на експлозията, само трима души изгубиха живота си, включително и собственикът на галерията за антики, където бе поставена бомбата. Още петдесет и четирима души бяха ранени, сред тях и президентът на голяма швейцарска банка, прочут английски футболист и чешки супермодел, която бе дошла в Сен Мориц да се утеши след разтрогването на третия си брак. Повечето от ранените се бяха отървали само с дребни порязвания и охлузвания, но имаше и доста счупени кости на онези, които бяха съборени от ударната вълна.

Не успяха да идентифицират една от най-сериозно ранените жертви. При експлозията той не носел паспорт или кредитни карти, а след това, изглежда, не си спомнял името си или пък защо изобщо е бил в Сен Мориц. Получил множество разкъсни рани и силно сътресение на мозъка, той остана в болницата за няколко дни след инцидента, без да знае, или поне така изглеждаше, че е обект на засилен интерес от страна на швейцарската полиция.

Като начало имаше видеозапис, показващ как той стои на входа към галерията точно в момента, когато избухва бомбата, носейки перука и фалшиви очила, хванал в ръка алуминиево куфарче - всички тези неща по-късно бяха прибрани от екипа, разследващ местопрестъплението. После идваше високият сивоок мъж с руски акцент, който се опита да го извлече от площада, преди да бъде спрян от полицията. И голямата многоезична група туристи, която напусна внезапно луксозна вила на склона само след три нощи при резервация за цяла седмица. При щателното претърсване на вилата не бе открито нито едно листче хартия, което да насочи полицията към имената и самоличността на отседналите там. Същото се случи и в таванската стаичка на руснака в хотел „Йегерхоф“.

Най-интригуващото доказателство обаче беше характерното лице на ранения, което се разкриваше бавно със спадането на отоците и когато синините започнаха да избледняват. То бе добре познато на швейцарското разузнаване; всъщност в архивите на DAP, швейцарските служби за сигурност, имаше цял рафт с папки, посветени единствено на неговите подвизи на територията на благословената им малка страна. А сега, най-после, той бе доставен безпомощен в ръцете им. Някои искаха да хвърлят мрежа отгоре му, да не би да се изплъзне отново през пръстите им, но по-разумните глави надделяха. И сега те наблюдаваха пред вратата му и чакаха раните му да заздравеят. А когато се оправеше достатъчно, за да могат да го изпишат от болницата, щяха да му щракнат белезниците и да го отведат.