Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
Двамата мъже се разходиха назад във времето, докато стигнат до аферата Август Ролф, първата намеса на Габриел в жалкото поведение на швейцарските банки през Втората световна война. Той внимаваше да не каже нещо уличаващо и още повече - да не предаде източниците на Службата или нейните разузнавателни методи. Когато Бител го притискаше да разкрие нещо повече, той отвръщаше спокойно на натиска. А когато го заплашваше, той пускаше в ход своите заплахи. Не се извиняваше за действията си и не търсеше опрощение. Изповедта му не съдържаше вина или покаяние. Това беше бизнес трансакция, нищо повече.
- Пропуснах ли нещо? - попита Бител.
- Не очаквате от мен наистина да отговоря на това, нали?
Бител затвори тетрадката и извика надзирателя да заведе Габриел в килията му. Чакаше го прилична швейцарска закуска, комплект тоалетни принадлежности и чисти дрехи. Той хапна, докато гледаше сутрешните новини. Отново не се споменаваше нищо за задържането му. Всъщност единствената новина от Сен Мориц съобщаваше за важно ски състезание от Световната купа.
След закуска той бе ескортиран до душовете и му съобщиха, че разполага с един час да се изкъпе и да се облече. Когато се върна в килията си, Бител го чакаше там. Носеше две алуминиеви куфарчета швейцарско производство. В едното бяха материалите, за които Габриел го помоли. В другото бяха фрагментите от счупената хидрия.
- Ако предпочиташ така - предложи Бител, - можем да кажем на френската полиция, че сме го намерили в шкафче на летището.
- Благодаря - кимна Габриел, - но аз ще се погрижа за него.
- По-добре го направи по-бързичко - посъветва го Бител. - Да вървим. Превозът ти е тук.
Качиха се до главното фоайе на сградата. Отвън на алеята чакаше мерцедес седан, а ауспухът му пушеше леко. Бител стисна сърдечно ръката на Габриел, сякаш цяла нощ бяха гледали стари филми заедно. После Габриел се обърна и се вмъкна на задната седалка. Срещу него, с мобилен телефон, притиснат до ухото му, седеше Узи Навот. Погледна превръзките по лицето на Габриел и се намръщи.
- Изглежда, някой те е подредил добре.
- Струваше си.
- Какво взе?
- Куфарче, пълно с помощ от новите ми най-добри приятели в DAP.
- Добре - похвали го Навот. - Защото в този момент се нуждаем от всякаква помощ.
26.
БЕРН, ШВЕЙЦАРИЯ
Габриел и Навот предположиха, че швейцарците са поставили предаватели в двете куфарчета, и не си казаха нищо повече, докато не се почувстваха в безопасност в израелското посолство. То се помещаваше в мрачна стара къща в дипломатическия квартал, на тясна уличка, затворена за обичайния цивилен трафик. Очаквайки пристигането им, персоналът беше заредил стаята за сигурни комуникации с хапки сандвичи и швейцарски шоколади. Навот изруга тихо под носа си, докато отпускаше едрата си снага на един стол.
- Когато Шамрон ръководеше Службата, местните шефове на централи винаги гледаха да набавят по няколко пакета турски цигари. Но когато пристигна аз, те вадят плата с храна. Понякога оставам с ясното впечатление, че ме охранват за заколение.
- Ти си най-популярният шеф след Шамрон, Узи. Войските те обожават. И по-важното, уважават те. Също и министър-председателят.
- Но всичко това може да се промени само за миг, ако не се оправя с Иран - отбеляза Навот. - Благодарение на теб успяхме да ги позабавим за известно време, но саботажите и убийствата няма да вършат работа вечно. В един момент в близко бъдеще иранците ще прекосят някоя червена линия, отвъд която ще бъде невъзможно да спрем превръщането им в ядрена сила. Аз трябва да кажа на премиера кога ще се случи това. И ако сгреша с повече от няколко дни, няма да имаме друг избор, освен да живеем под заплахата от иранска бомба. - Погледна сериозно към Габриел. - Харесва ли ти такова нещо да ти виси над главата?
- Не. Ето защо посъветвах Шамрон да те издигне за шеф вместо мен.
- Някакъв шанс да размислиш?
- Боя се, че ще ги разочаровам след теб, Узи.
- Оценявам вота на доверие. - Навот блъсна подноса с храм към Габриел. - Хапни нещо. Сигурно си умрял от глад след всичко, през което премина.