Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
- Всъщност те се грижеха добре за мен.
- С какво те хранеха?
Габриел му разказа.
- Добро ли беше?
- Раклетът беше вкусен.
- Винаги съм харесвал раклет.
- Това са картофи, задушени в топено сирене. Защо да не го харесваш?
Навот взе от подноса сандвич с яйце и кресон и го пъхна в устата си.
- Съжалявам, че се наложи да те оставя в Сен Мориц, но прецених, че ще е по-лесно да измъкна един агент от швейцарския арест, отколкото деветима. Слава богу, че получихме малко помощ.
- От кого?
- От твоите приятели във Ватикана.
- Донати?
- По-нависоко.
- Моля те, не ми казвай, че си замесил в това и Негово Светейшество.
- Боя се, че той сам се замеси - обясни Навот.
- Как?
- Накара Алоис Мецлер от швейцарската гвардия да проведе няколко дискретни разговора с Берн. След като Мецлер се намеси, беше само въпрос на време да те освободят. Службата само наблюдаваше развитието на нещата.
- Трябваше да платя такса, за да се измъкна.
- Колко голяма?
Габриел му разказа за разпита.
- А онова, което им каза, вярно ли беше?
- Много малка част.
- Добро момче. - Още един сандвич изчезна в устата на Навот.
- Предполагам, че не сте успели да идентифицирате двамата, които пристигнаха в галерията преди мен.
- Разбира се, че го направихме - отговори Навот, отърсвайки трохите от пръстите си. - Момичето е новобранец, но гаджето й ни е познато добре. Казва се Али Монтазери.
- Иранец?
Навот кимна.
- Али е горд випускник на „Кудс“. Сега работи във ВЕВАК като наемен убиец. Отговорен е за смъртта на десетки ирански дисиденти в Европа и Близкия изток. Всъщност той се опита да ме убие веднъж, когато работех в Париж.
- Че защо иранците ще пращат един от най-добрите си убийци в Швейцария да очисти агент на„Хизбула“?
- Добър въпрос. - Навот замълча за миг. - Докато ти си хапваше телешко и раклет в швейцарската си килия, Службата бе затрупана с нова вълна от разузнавателна информация, подсказваща, че „Хизбула“ се кани да ни удари. Говорим за нещо голямо, Габриел.
- Колко голямо?
- Колкото кулите близнаци - обясни Навот. - Доста-тъчно голямо, за да подпали война. И въз основа на онова, което виждаме в Южен Ливан, изглежда, че„Хизбула“ се подготвя за война. Разполагат калените си бойци близо до нашата граница. Ракетите им също са задействани.
- Знаем ли нещо повече за потенциалните мишени?
- Всички приказки все още сочат към Европа - ето защо моментът, избран за смъртта на Давид Жирар, е толкова интересен. Дина изпитва странното чувство, че може да има някаква връзка.
- Аз се изнервям, когато Дина изпитва странни чувства.
- Аз също.
- Доколко сте сигурни, че човекът, поставил онази бомба, е бил Али Монтазери?
- Сто процента.
- Предполагам, че вероятно трябва да споделим това с новите си швейцарски приятели.
- Би било почтено - съгласи се Навот. - Но засега предпочитам да заема една страница от иранския наръчник.
- От кой?
- Khod’eh.
- Да надхитриш врага си, мамейки го за истинската си позиция.
- Правилно.
- Какво имаш предвид?
- Първо измамваме иранците, карайки ги да си мислят, че им се е разминало с атаката в Сен Мориц. После вземаме материалите, които ни дадоха швейцарците, носим ги на булевард, Дар Саул“ и ги оставяме в ръцете на Дина.
- Трябва да направим още нещо - подсети го Габриел.
- Какво?
- Намери някой да сглоби гръцката ваза.
- Ти не можеш ли?
- Няма място за сравнение с моята работа.
Навот сведе поглед към подноса със сандвичи.
- Сигурен ли си, че не си гладен? Наистина са много хубави.
- Давай, Узи.
- Може би трябва да си ги увием за из път. Храната в „Ел Ал“ не е каквато беше.
Те хванаха полета в 12,45 от цюрихското летище Кло-тен и в пет и половина вече кацаха на „Бен Гурион“. Бронираната лимузина „Пежо“ на Навот чакаше на пистата, заобиколена от два пъти повече от обичайния брой телохранители. Облегната върху капака, кръстосала глезени, обута в джинси и скръстила ръце, чакаше Киара. Тя прегърна Габриел мълчаливо и продължително, а просълзеното й лице се зарови в шията му. После го целуна по устните и докосна .нежно превръзките по бузите му.
- Изглеждаш ужасно.
- Всъщност се чувствам много по-зле.
- Бих те посъветвала да се прибереш у дома и да поспиш няколко часа, но се боя, че няма време за това.