Падналият Ангел

- Не като вас, разбира се - отговори възможно най-скромно Габриел.

- Кой ви изпрати?

- Един приятел от Рим.

- Приятелят има ли си име?

- Приятелят е като мен - каза Габриел. - Обича тихите води.

- И той ли открива разни неща?

- Може и така да се каже.

Жирар му върна визитката и само с поглед посочи, че иска да види съдържанието на куфарчето на хер Дрекслер.

- Може би имате някое по-уединено място - предложи Габриел, поглеждайки за кратко към голямата витрина на галерията с изглед към многолюдния площад.

- Има ли проблем?

- Не, никакъв - отговори Габриел с най-уверения си тон. - Само че Сен Мориц не е такъв, какъвто беше.

Жирар огледа посетителя, преди да се изправи и да отиде до вратата, защитена с код. От другата страна имаше склад с климатик, пълен с инвентар, очакващ да намери пътя си до главната изложбена зала в галерията, но това вероятно нямаше да стане никога. Габриел обиколи набързо, преди да въведе комбинацията на куфарчето. После разгъна сукното върху фрагмента от хидрията с жест на магьосник и го постави внимателно върху работ-ната маса, за да може Жирар да види ясно образа.

- Не търгувам с фрагменти - поясни той.

- Аз също.

Габриел му подаде купчината снимки. На последната хидрията се виждаше сглобена.

- Тук-там липсват няколко мънички фрагмента от повърхността - обясни Габриел, - но това може да се поправи от добър реставратор. Имам човек, който може да свърши работата, ако сте заинтересован.

- Предпочитам да използвам своя реставратор - възрази Жирар.

- Предполагам, че така ще стане.

Жирар надяна чифт гумени ръкавици и огледа керамичния фрагмент с професионална лупа.

- Прилича на работа от майстор Амикос. Вероятно около 420 година преди Христа.

- Съгласен съм.

- Къде го намерихте?

- Тук-там - отговори Габриел. - Повечето парчета са от стари семейни колекции в Германия и тук, в Швейцария. Трябваха ми пет години да проследя всичките.

- Наистина ли?

Жирар му върна фрагмента и без да каже и дума повече, отиде до компютъра. След като натисна няколко клавиша, от цветния принтер изскочи лист хартия. Това бе сигнал за тревога, издаден от Швейцарската асоциация на търговците на художествени творби и антики. Предметът беше червенофигурна атическа хидрия от майстор Амикосг, открадната преди две седмици от частен дом в Южна Франция. Жирар постави предупреждението до снимките на масата и погледна към хер Дрекслер, очаквайки обяснение.

- Както знаете - започна Габриел, рецитирайки думите, които му бе написал Ели Лавон, - майстор Амикос е бил плодовит художник, създал множество шаблонни фигури, които се появяват многократно в творбите му. Моята хидрия просто е копие на съда, откраднат във Франция.

- Значи е съвпадение?

- Напълно.

Жирар се позасмя сухо.

- Боя се, че вашият приятел в Рим ви е заблудил, защото тази галерия не търгува с крадени антики. Това е нарушение на етичния кодекс на нашата асоциация, да не споменаваме швейцарските закони.

- Всъщност швейцарските закони ви позволяват да придобиете експонат, ако повярвате добросъвестно, че не е краден. А аз ви давам моите уверения, хер Жирар, че тази хидрия е резултат на пет години работа от моя страна.