Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
И Габриел я съпроводи на горния етаж, където й позволи да представи тезата си директно пред Узи Навот. Той пребледня от думите й, а очите му се стрелнаха неволно към последната купчина с разузнавателна информация, внушаваща, че атаката предстои скоро. След приключването на съвещанието Навот помоли за съвет и Габриел му даде един. Сподели, че в него има очевидни рискове, но те далеч превъзхождат рисковете от седенето със скръстени ръце.
Навот побърза да отскочи до Йерусалим, за да поиска одобрението на премиера, и след час разполагаше със своята оперативна програма. Оставаше само задължителното любезно уведомяване на американците - задача, която той с радост възложи на Габриел.
- Каквото и да правиш - посъветва го той по пътя към „Бен Гурион“, - не ги моли за позволение. Само разбери дали не са заложени някакви мини, които да избухнат в лицето ни. Не говорим за някаква фракция от ООП. Това е шибаната Персийска империя.
27.
ХЪРНДОН, ВИРДЖИНИЯ
Това някога е било обработваема земя, но много отдавна тя била погълната от безспирната експанзия на запад на метрополиса Вашингтон. Сега единственото, което растеше тук, бяха големите еднотипни къщи с намаляваща стойност и здравите на вид деца, които губеха твърде много време да бродят из тъмните кътчета на интернет. Имената на лъкатушещите задънени улички говореха за безграничния американски оптимизъм -„Слънчев край“ и „Ябълков цвят“, „Ясно поле“ и „Гледка от билото“, - но те не можеха да скрият факта, че Америка, последният израелски приятел в света, е навлязла в процес на упадък.
Двуетажният тухлен дом в края на „Стилуотър Корт“ се различаваше от съседните жилища само по това, че прозорците му бяха бронирани. В продължение на много години съседите бяха убедени, че човекът, който живееше там, работи в една от високотехнологичните компании в Технологичния коридор Дълес. После дойде повишението, което изискваше от него да пътува в брониран „Кадилак Ескалейд“, а не след дълго съседите разбраха, че сред тях живее шпионин. Но не какъв да е шпионин; Ейдриън Картър беше шеф на Националната тайна служба, оперативния отдел на ЦРУ. Всъщност Картър бе заемал поста по-дълго от всеки свой предшественик - постижение, за което той допринесе повече с упоритостта, отколкото с таланта си. Но това бе типично за Картър. Един от последните ръководители в Управлението, произхождащ от протестантски род в Нова Англия, той вярваше, че суетата е грях, по-страшен само от маменето на голф.
Въпреки че едва бе настъпил март, топлото слънце напичаше врата на Габриел, докато той пресичаше широката морава пред къщата, редом до охранител от ЦРУ. Картър чакаше пред отворената врата. Косата му бе раз-рошена и оредяваща като на университетски професор, а мустаците му бяха излезли от мода заедно с диско музиката, електрическите тенджери и ядреното разоръжаване. Кафявият му панталон се нуждаеше от гладене. Памучният му пуловер бе започнал да се изтърква на лактите.
- Прости ми, че те накарах да биеш път до дома ми - извини се той, стискайки ръката на Габриел, - но това е първият ми свободен ден от месец насам и не ми се ходи до Лангли или до някоя от нашите обезопасени къщи.
- За мен ще е щастие никога вече да не видя вътрешността на някоя обезопасена къща.
- Е, защо се върна? - попита сериозно Картър. - И какво, по дяволите, е станало с лицето ти?
- Стоях твърде близо до една швейцарска антйкварна галерия, когато вътре избухна бомба.
- Сен Мориц?
Габриел кимна.
- Знаех си, че ще е нещо добро.
- Все още не си чул най-добрата част.
Картър се усмихна.
- Заповядай вътре - покани го той, затваряйки вратата след тях. - Изпратих жена си на дълга разходка. И не се безпокой. Тя взе Моли със себе си.
- Коя е Моли?
- Бау-бау.
На остъклената веранда с изглед към зеления парцел от американската мечта, принадлежащ лично на Картър, ги чакаше шведска маса. Габриел напълни послушно чинията си със студени мезета и салата с макарони, но не ; я докосна, докато разказваше за странното пътуване, отвело го от базиликата „Св. Петър“ до дома на най-главния шпионин в Америка. В заключение той извади две снимки. На първата се виждаше как Али Монтазери и момичето на Ел Греко излизат от галерията „Наксос“ в Сен Мориц. Втората показваше собственика на галерията, седнал в цюрихски трамвай, очевидно сам.