Сезонът на Костите

Не звучеше като нещо, което бих искала да срещна.

- Уби ли го?

- Опитах. - Той ме погледна и тръсна цигарата си. - Бяхме доста хора, все розови туники. Разделиха ни на две групи. С нас имаше и двама червеноризци, 30 и 25. Дадоха на всеки по един нож и ни наредиха да преследваме Зумера с всички възможни средства. Но 30 ни каза направо, че ножовете са само за кураж. Най-добрият начин да се справиш с тях е да използваш етера. Един от нас беше рабдомант, затова накършихме няколко пръчки от околните дървета. 30 ни даде шишенце с кръв от някакво момче, на което му отхапали ръката - Надявахме се така да уловим дирята. Намазахме пръчките с кръвта и рабдомантът  и хвърли. Те посочиха на запад. Продължихме по същия начин, но Зумерът също се движеше И сменяше посоката, тъй че нямахме особен успех. Тогава 21 предложи да го подмамим към нас. Запалихме огън и направихме сеанс, призовавайки горските духове.

- Имаше ли много?

- О, да. По думите на червените всички онези нещастници, които са се опитали да избягат през минното поле.

Прехапах устни.

- Седяхме там няколко минути, после духовете изчезнаха. От гъсталака започнаха да излизат рояци мухи и да пъплят по ръцете ми. Тогава, изневиделица, се появи то - гигантско, безформено нещо. Две секунди по-късно вече беше налапало косата на 19. Тя се разпищя и то сякаш се стъписа. Откъсна косата й заедно с част от скалпа и подгони 1.

- Карл?

- Не им знам имената. Както и да е, той се разквича като прасе и се помъчи да го намушка с ножа. Никакъв резултат. -Дейвид огледа тлеещия край на цигарата си. - Огънят вече догаряше, но все още се виждаше. Пробвах да му въздействам с образ. Помислих за бяла светлина и се опитах да я забия в сънорамата на Зумера, за да го заслепя. В следващия миг през главата ми сякаш мина валяк, а в етера се разля катранена локва. Всичко се превърна в черно мъртвило, а духовете хукнаха презглава да се спасяват от бъркотията. 20 и 14 същ побягнаха. 30 се развика след тях, че са жълти туники, но т бяха твърде изплашени, за да се върнат. 10 хвърли нож, но улучи 5 и той се строполи. Зумерът начаса се спусна върху него, Огънят изгасна и стана тъмно като в рог. 5 взе да крещи за помощ. Всички бяхме като слепци. Използвах етера, за да установя къде е съществото, а то междувременно ядеше 5, който бе мъртъв. Сграбчих го за врата и го отскубнах от него. Усетих как влажната му мъртвешка кожа се свлича в ръцете ми. То се обърна към мен, вторачи се с белите си очи в мрака. Докато се усетя, полетях във въздуха, кървейки като заклан.