Сезонът на Костите
- Автор: Шеннон Саманта
- Серия: Сезонът на костите #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Сезонът на Костите». Краткое содержание книги:
- Явно имаш още въпроси - каза той след малко. - Сигурна ли си, че искаш да ги зададеш?
- Моля те, не започвай.
-Кое?
- Да ми казваш кое е добре да знам и кое не. Искам отговори. - Думите се изляха разгорещено от устата ми. - Искам да науча всичко за това място, където се очаква да прекарам остатъка от живота си. Нима не разбираш?
Изправени край парапета, се взирахме надолу към Стаята. Гледах да не се облягам твърде силно на камъните от страх да не се разпаднат под тежестта ми.
- Е - рекох накрая. - Мога ли да питам вече?
- Това не е салонна игра, 40. Не съм тук, за да се забавлявам. Доведох те, за да узная дали наистина си сънебродница.
- От плът и кръв.
- Не винаги, както разбирам. Понякога излизаш от та плът. - Той ме измери е очи, - Довели са те от Централна! кохорта. Светая светих на синдиката. Трябва да си била дост непредпазлива.
- Просто нямах късмет - срещнах погледа му аз. - Какъв им е проблемът със Синдиката?
- Че задържа добрите зрящи за себе си. Крие заклинатели те, сънебродниците и оракулите - всички висши гилдии, същи те, които Нашира иска в колонията. Ето това им е проблемъч 40. Затова и ще подпишат новия Акт.
- Какво гласи той?
- Нашира се мъчи да се докопа до свестни незрящи, н всички те са защитени от банди. Докато не измислят начин да разбият нелегалната организация в Лондон, нямат друг избор, освен да разширят полето за търсене. Затова с този Акт ще се споразумеят в рамките на две години да основат Шеол II, чиято основна цитадела за набиране на ясновидци ще бъде Сционски Париж. - Той прокара пръсти по раните на гърдите си. - И кой ще ги спре, след като другият вариант е да бъдем изядени от Емитите?
Обхвана ме странно, хладно усещане.
Значи Нашира възприемаше синдиката като заплаха. Това бе новост за мен. Познавах босовете като шайка себични, кроящи интриги егоисти - поне тези в Централната кохорта бяха такива. Неестественото събрание не се бе събирало от години и всеки от тях се разпореждаше в своята зона както намери за добре, виждайки, че Хектор е твърде зает с разврат и комар, за да ги контролира. И все пак тук, в далечния Шеол I, кръвният суверен на Рефаимите се боеше от тази разюздана пасмина.
- Ти вече си един от верните й последователи - казах, поглеждайки червената му туника. - Ще й помогнеш ли?
- Не съм такъв, 40 - махна с ръка той. - Само се преструвам. Виждала ли си някога Рефаим да кърви?
Не знаех какво да отговоря.
- Кръвта им се нарича ектоплазма. Дъкет би дал мило и драго за нея. Рефаимите са нещо като въплъщение на етера, кръвта им е втечнен етер. Видиш ли ектоплазма, значи си видял етера. Изпиеш ли я, ставаш етера. Като тях.
- Значи ли това, че и незрящите могат да прогледнат? Като за целта трябва само да докоснат малко ектоплазма?
- Точно така. На теория за кьорчовците той може да действа като заместител на аурата. За кратко, разбира се. Ефектът трае само около четвърт час. И все пак готов съм да се обзаложа, че с малко усилие и проучвания до няколко години ще можем да продаваме хапче за „моментално ясновидство“. -Дейвид сведе поглед надолу към града. - Това ще стане един ден, 40. Ние ще сме тези, които ще експериментират с тези копелета, а не обратното.
Рефаимите бяха постъпили глупаво, правейки този мъж червеноризец. Беше очевидно, че той ги ненавижда.
- Имаш право на още един въпрос - каза.
- Добре. - Помислих за секунда, после се сетих за Лис. -Какво знаеш за Сезон на костите XVIII?
- Чудех се дали изобщо ще попиташ. - Той отмести друга разкована дъска, зад която се показа счупен прозорец. - Ела, ще ти покажа. - Последвах го през пролуката.
В тази стая имаше духове. Не знаех колко точно, но бяха поне осем или девет. Въздухът бе гранясал, пропит със сладникавата миризма на умиращи цветя. В ъгъла бе подредено подобие на олтар. Грубо оформен, овален къс ламарина, отрупан със скромни дарове - угарки от свещи, счупени благовонни пръчици, повяхнал стрък от мащерка, етикетчета с имена. В средата стоеше малък букет от лютичета и лилии. От него се излъчваше мирисът. Те още бяха почти свежи. Дейвид извади от джоба си фенерче.
- Ето, погледни руините на надеждата.
Наведох се по-близо. Върху метала бяха изсечени букви.
28 ноември 2039
- 2039-а - промълвих. - Сезон на костите XVIII.
Една година преди да се родя.
- Тогава е избухнало въстанието, навръх Ноемврийския празник. - Дейвид държеше лъча върху надписа. - Група Рефаими се надигнали срещу фамилията Саргас. Повечето хора били на тяхна страна. Целта им била да убият Нашира и да върнат хората обратно в Лондон.
- Кои са били тези Рефаими?
- Никой не знае.
- И какво се е случило?
- Един човек ги издал. XVIII-39-7. Слабото звено в организацията им, заради което се сринала цялата идея. Нашира подложила рефаимските изменници на изтезания. Дамгосала ги. Хората пък били избити до крак от Емитите. Легендата е, че освен Дъкет имало само двама оцелели - предателят и едно момиченце.