Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Акарин впери поглед в прислужника си.
— Смяташ, че самата тя е ичани?
— Възможно е. Трябва да се подготвите така, сякаш наистина с такава. Трябва... – Той погледна към Сония. – Трябва да си намерите съюзник.
Сония погледна изненадано прислужника и примигна. Да не би той да искаше да каже, че следващия път, когато Акарин се изпра ви срещу тази жена, тя трябва да бъде с него?
— Това вече сме го обсъждали... – започна Акарин.
— И вие казахте, че ще го обмислите, когато нападнат Киралия – отвърна Такан. – Ако тази жена е ичани, то те вече са тук. Ами ако се окаже по-силна от вас? Не бива да рискувате живота си и да оставите Гилдията беззащитна.
Сония усети как пулсът й се ускорява.
— А и два чифта очи са по-добри от един – рече бързо тя. – Ако бях дошла с вас тази вечер...
— Само щеше да ми пречиш.
Думите му я жегнаха. Сония усети прилив на гняв.
— Наистина смятате така, нали? Че аз съм просто една мекушава новачка, също като останалите. Че не знам как да се оправям в копторите или как да се крия от магьосниците.
Акарин я погледна, след което раменете му се разтресоха и той тихо се засмя.
— Какво мога да направя? – попита той. – Очевидно и двамата сте решили да ме пречупите.
Той разсеяно потърка ръката си. Сония наведе поглед и примигна изненадано. От кървавите рани бяха останали само розови белези. Докато разговаряха, той се беше лекувал.
— Ще обуча Сония само ако жената е ичани. Тогава ще знаем, че са се превърнали в истинска заплаха.
— Ако тя е ичани, може да ви убие – каза безцеремонно Такан. – Подгответе се, господарю.
Акарин погледна Сония. Очите му не изразяваха нищо, лицето му изглеждаше отнесено и замислено.
— Какво ще кажеш, Сония? Това не е нещо, което би приела, без първо да го обмислиш добре.
Тя си пое дълбоко дъх.
— Вече съм го обмислила. След като няма друг начин, ще поема риска да изуча черната магия. Та каква е ползата да съм добра, послушна ученичка, щом Гилдията няма да съществува? Ако вие умрете, същото ще сполети и всички останали.
Акарин бавно кимна.
— Много добре. Но това не ми харесва. Ако имаше друг начин, щях да предпочета него. – Той въздъхна. – Но няма. Утре вечер започваме.
Глава 11
Забранено познание
Трите йерима се забиха във вратата на стаята на Сери. Той се надигна от бюрото, издърпа принадлежностите за писане и се върна на мястото си. Погледна към вратата и отново започна да ги хвърля един след друг.
Трите се забиха точно както му се искаше, по върховете на въображаем триъгълник. Той отново стана и отиде да си ги вземе. Сещайки се за търговеца, който чакаше пред вратата, Сери се усмихна. Интересно какво ли си мислеше мъжът за това равномерно потропване по вратата на Крадеца?
После въздъхна. Наистина трябваше да се види с търговеца и да приключи с тази работа, но днес въобще не беше в щедро настроение, а този човек обикновено го посещаваше, за да иска отсрочка в плащането на дълговете си. Сери не беше съвсем сигурен дали този човек все пак не се опитваше да изпробва границите на търпението на най-новия и най-млад Крадец. Забавеният дълг беше по-добър от неизплатения дълг, но Крадец, известен с безкрайното си търпение, беше Крадец, който не заслужава уважение.
Понякога трябваше да им показва, че има твърда ръка.
Сери погледна към йеримите, чиито писци бяха забити дълбоко във вратата. Трябваше да го признае. Търговецът не бе причината за лошото му настроение.
„Тя се измъкна – беше докладвал Моран. – Той я пусна”.
Когато го притисна за повече подробности, Моран му описа една свирепа битка.
Очевидно тази жена беше по-силна, отколкото бе очаквал Акарин. Той не бе успял да удържи магията й. Тя бе потрошила стаята в странноприемницата, където беше отседнала. Няколко редовни клиенти бяха видели повече, отколкото трябваше – макар Сери да се беше погрижил предварително да ги напои добре, като бе изпратил в пивницата няколко от своите хора със значителни „печалби” от състезания, с които да почерпят. На онези, които не бяха пияни или бяха извън пивницата, им беше платено добре да си мълчат – макар това рядко да пречеше на слуховете да се разпространят. Особено когато ставаше дума за жена, която се спуска плавно към земята от прозореца на третия етаж.
„Няма нищо страшно – каза си Сери за стотен път. – Пак ще я намерим. И този път Акарин ще е подготвен по-добре”. Той се върна при бюрото си и седна, отвори чекмеджето и пусна йеримите вътре.