Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
Карен затвори страницата. Каролайн Абът не бе успяла да осъществи нито едно от двете си желания. Какво драматично напомняне да се възползваш от всеки ден, който ти е даден - ако то изобщо беше необходимо някому. Кликна върху друг линк, но в този момент стажантката на Семпъл пристигна забързана и леко развълнувана.
- Съдия Абъркромби е готова да ви приеме.
Карен я последва обратно към съдебната зала, в която се беше явила в началото на седмицата. Съдия Абъркромби вече седеше на мястото си и се беше зачела в някакви документи, поставени на масата пред нея, отбелязвайки от време на време по нещо с молив. Тя хвърли поглед към Карен над очилата си, но не прекъсна работата си. Карен прекоси помещението, отивайки към мястото, на което Колин Семпъл правеше същото като съдията - преглеждаше документи и драскаше нещо в полетата, - и седна до него. Изминаха пет дълги минути, после съдия Абъркромби остави молива си и изгледа смръщено Карен.
- Нарушена е поверителността на съдебните обсъждания - каза тя мрачно и строго. - Съзнавам, че полицейските служители не са наясно как се процедира при нас, на семейните дела, но мислех, че съм се изразила повече от ясно, когато подчертах необходимостта да се уважава недосегаемостта на личния живот по отношение на всички лица, замесени в този случай - тя погледна въпросително Карен. - Може би съм допуснала някаква неяснота?
Карен поклати глава.
- Не, госпожо съдия. Казаното от вас не оставяше място за недоразумения.
- Защо тогава попадам на тези публикации в медиите тази сутрин? Статии, които не само нарушават поверителността на съдебните разисквания, но сериозно застрашават и анонимността на самия Рос Гарви.
- Не знам. Уверявам ви, че...
- Не мисля, че сте в състояние да ме уверите в каквото и да било - прекъсна я рязко съдия Абъркромби, а по лицето й се изписа смесица от разочарование и презрение.
- Тази информация не е излязла от моя отдел - каза непоклатимо Карен.
- Трудно ми е да ви повярвам. Семейството няма интерес да се свърже с медиите. Служителите в този съд и юристите, работещи по случая, не биха си позволили да издадат информация на пресата, защото са наясно какво ги очаква. Тези материали обрисуват съдебната система като жалка и безпомощна, а представят вас и вашите колеги в добра светлина. Вие сте единствените от всички хора с достъп до тази информация, които имат интерес тя да стане обществено достояние.
Немалко неща можеха да вбесят Карен, но на едно от първите места сред тях беше некоректността.
- Госпожо съдия, ние нямаме никаква изгода от станалото. Онова, което аз, искам, е съдът да ми даде достъп до акта за раждане на Рос Гарви. Последното, което бих си позволила, е - тя понечи да каже „да ви вдигна кръвното“, но се овладя и довърши: - да предизвикам отрицателното отношение на съда. Не съм направила това, и съм готова да заложа професионалната си репутация, че не го е направил и моят подчинен.
Съдия Абъркромби я загледа гневно, нацупила устни.
- Съдът е в правото си да повдигне обвинение в случай на проявено неуважение към него. В моя власт е да ви глобя и; и да ви осъдя да влезете в затвора за неуважение към съда.
Карен нямаше намерение да позволи да бъде сплашена. Не й се вярваше, че съдията има реално доказателство, за да я осъди и беше готова да рискува.
- Нищо не доказва, че съм се провинила в неуважение. А и нищо лошо не се е случило. Името на Рос Гарви не е споменато.
Съдията изсумтя презрително.
- Имената на момчетата, загинали по негова вина, бяха съобщени през уикенда, когато още никой не знаеше, че той ще играе роля във вашето разследване. Всеки, който иска да научи името на Рос Гарви, не трябва да положи по-голямо усилие от това да влезе в първата квартална кръчма и да послуша разговорите.
Права е, каза си Карен. Време беше да премине в нападение.
- Вероятно сте права - каза тя. - Но това е положението. Съдът се гневи напълно основателно. Но аз не съм проявила неуважение към съда. Мога да потвърдя това под клетва, ако държите. Но няма да поема отговорност за това, нито пък ще се извиня пред съда за нещо, което не съм извършила.
- Рискувате много, главен инспектор Пири. В поведението ви не забелязвам особено уважение към съда. Ще ви следя отблизо и при поява на най-малкото доказателство за ваша неправомерна постъпка, ще изпитате цялата строгост на закона - тя взе молива и отново започна да пише.
Майната й, каза си Карен.
- Госпожо съдия?
Съдията вдигна очи. Погледът й беше леден.
- Още ли сте тук, главен инспектор Пири? Няма ли престъпници за преследване?