Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Щеше да направи така, както бе предложил Саладин, да отдаде вечерта и нощта на благодарност и молитви. Всичките му рицари щяха да се подготвят с причастие преди идващия ден.
На сутринта армията на Саладин се размърда и тръгна в колони на север по брега в посока към Ашкелон. Не оставиха след себе си нищо от обсадните съоръжения или отряди.
Населението на Газа стоеше на стените, гледаше как врагът се оттегля и благодареше на своите богове, които рядко бяха истинският Бог, а след това преминаха, покланяйки се в дълга върволица покрай Арн, който стоеше горе до входната кула, изпълнен с противоречиви чувства, и му благодаряха за спасението. Из града се бе разнесъл слух, че командващият крепостта бе успял по някакъв начин да уплаши Саладин с магически трикове или чрез отмъщение, дошло от злите приятели на тамплиерите — асасините, слух, който като го чу, Арн само изсумтя.
Разочарованието му бе по-голямо от облекчението. Сега, когато си бе тръгнала ненакърнена, армията на Саладин бе достатъчно голяма да превземе Ашкелон, който бе много по-важен град и който щеше да изгуби много повече християни отколкото Газа. В най-лошия случай армията на Саладин бе достатъчно голяма, за да стигне незастрашена до Йерусалим.
Затова Арн изпитваше по-скоро чувство за провал отколкото задоволство. Нямаше и какво да се решава, що се отнасяше до рицарския отряд в Газа. Първо трябваше да разберат какво се случва на север, може би да изчакат заповеди, които скоро щяха да дойдат по море. При благоприятен вятър плаването от Ашкелон до Газа не отнемаше много часове.
Докато чакаше възможността да вземе подобни важни решения, Арн се зае с куп по-маловажни. Всички бегълци, потърсили укритие зад стените на Газа, трябваше да се върнат по селата си възможно най-скоро и да започнат да възстановяват, колкото успеят, онова, което бе опожарено, преди да са започнали зимните валежи. Трябваше да им се набавят животни и зърно, така че животът им да може да се върне във всекидневното си русло. В продължение на ден и половина Арн се занимаваше най-вече с това заедно с предводителя на стрелците и своите писари.
Но на другия ден в залива пристигна пратеник и тогава Арн трябваше да събере незабавно всички високопоставени братя в стаята за разговори.
Младият, болен от проказа, крал на Йерусалим Балдуин IV заедно с рицарския отряд, който бе успял да събере и който не превишаваше петстотин рицари, бе напуснал Йерусалим и се бе насочил към Ашкелон, за да срещне врага на бойното поле. Това не бе особено мъдър ход, равнинният характер на околността около Ашкелон бе прекалено благоприятен за мамелюкските воини. По-добре беше да концентрира усилията си в защита при стените на Йерусалим.
Когато християните бяха видели превъзходството на врага пред себе си, те бяха успели единствено да избягат зад стените на Ашкелон и сега седяха затворени там. Саладин бе оставил една войскова част за обсада, за да ги държи там. В равнината около града мамелюкската конница нямаше да срещне никакви трудности да срази тромавия рицарски отряд, които и без това бе по-малоброен от нейния.
За Арн нямаше нищо особено, над което да трябва да размишлява. Между хората в кралската армия, затворена между стените на Ашкелон, беше и великият магистър на рицарите тамплиери Одо дьо Сен Аман и именно от него идваше сега директната писмена заповед какво да се направи.
Арн трябваше бързо да се отправи към Ашкелон с всичките си рицари и с най-малко сто сержанти. Трябваше всички да са тежковъоръжени и без пехотинци, които да защитават конете, и трябваше да нападнат обсадните войски час преди залез-слънце на следващия ден. Настъпеше ли атаката на Арн, затворената в Ашкелон армия щеше да нападне едновременно и вражеската войска щеше да се окаже притисната между два щита. Това беше целият план. Същевременно беше заповед от великия магистър и не подлежеше на обсъждане.