Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

— Кажи ми поне защо вземаш това неразумно решение — попита Саладин с лице почти изкривено от мъка, — не искам да видя как умираш и ти знаеш това. Затова ти дадох възможност, която не би получил никой друг, при условие, че войската ни е много по-многочислена от вашата, ти сам видя. Защо постъпваш така, когато би могъл да спасиш всичките си хора, които сега осъждаш на смърт?

— Защото има нещо по-голямо, което трябва да спасим — отговори Арн. — Съгласен съм с теб, че ако наистина решиш да останеш тук, в Газа, и да ни обсадиш, ти ще можеш, освен ако Господ не пожелае нещо друго и не ни изпрати чудо, което да ни спаси, да спечелиш след около месец и аз ще умра тук. Така е.

— Но защо, Ал Гути, защо? — настояваше Саладин видимо измъчван. — Аз ти подарявам живота, а ти отказваш да го приемеш. Подарявам живота на твоите хора, а ти ги жертваш. Защо?

— Не е толкова трудно да разбереш, Юсуф, и аз всъщност мисля, че разбираш — отвърна Арн, който изведнъж почувства как една слаба надежда започна да проблясва вътре в него. — Можеш да превземеш Газа, вярвам ти. Но това ще ти коства половината ти войска и много време. А в такъв случай аз няма да умра за маловажна кауза, ще умра за единственото, за което всъщност трябва да умра, и ти много добре знаеш за какво говоря. Не искам твоето благоволение да живея, предпочитам да умра, за да видя как армията ти се свива до войска, с която не можеш да стигнеш далеч. Сега ти отговорих защо.

— В такъв случай нямаме какво друго да си кажем — съгласи се Саладин с тъжно кимване на главата. — Върви си с мир и се помоли този ден. От утре вече мирът няма да го има.

— Аз също те оставям в мир — каза Арн, изправи се и се поклони на Саладин дълбоко и почтително, преди да се обърне и да излезе от шатрата.

На връщане към градските врати той срещна брата на Саладин Фахр, който спря коня си и попита какво ще стане от тук нататък. Арн му отговори, че е отхвърлил предложението на Саладин, което, човек трябваше да признае, бе по-благосклонно отколкото е можело да се очаква.

Фахр поклати глава и промърмори, че точно това е казал на брат си, че дори и най-щедрото предложение ще бъде посрещнато с директен отказ.

— Сега ти казвам сбогом, Ал Гути, и искам да знаеш, че аз, както и брат ми, изпитваме мъка заради това, което ще се случи — каза Фахр.

— Аз чувствам същото, Фахр — отвърна Арн, — един от нас ще умре, така изглежда. Но точно сега само Господ знае кой от двамата ще бъде.

Те се поклониха мълчаливо един на друг, тъй като нямаше какво друго да си кажат и след това и двамата потеглиха бавно, замислени, всеки в своята посока.

Когато Арн приближи вратите на града, той чувстваше светла надежда, че Саладин би трябвало да е останал унижен пред своите емири, виждайки как щедростта му бива посрещната с презрителен отказ, че сега той трябваше да изтрие обидата, като наистина превземе Газа и така изпусне възможността да продължи към Йерусалим. Наистина бе вярно онова, което бе казал Саладин, че в такъв случай накрая всички мъже, носещи оръжие между стените на Газа, както и всички неверници, на служба при християните, щяха да умрат, включително и той самият. Съзнанието за това му носеше и малко тъга, тъй като онова, за което той от време на време си мислеше все по-често през последните години — че един ден ще се прибере вкъщи — сега изглеждаше невъзможно. Щеше да умре в Газа. Но радостта от това бе по-голяма от тъгата, защото щеше да умре, за да спаси Божи гроб и свещения град Йерусалим. Сега беше напълно ясно. Можеше да е загинал, в която и да е по-незначителна битка срещу по-незначителни врагове през многото изминали години в Светите земи, без това да има някакво значение. Но сега Бог бе отредил на него и на неговите братя милостта да умрат за Йерусалим. Това бе достойна кауза, благоволение, което получават малцина тамплиери.