Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Първоначално Арн не искаше да губи време заради четирима врагове, но тогава до него приближи коня си Гуидо дьо Фарамонд, неговият оръжейник, и подчерта, че можеше да става въпрос за шпиони от египетската обсадна войска и че тези шпиони може би в момента изпълняват мисията си не съвсем добре. Ако ги нападнеха изневиделица, те нямаше да могат да докладват за приближаващата от юг опасност.

Арн веднага отстъпи пред този аргумент, благодари на оръжейника за това, че не се бе поколебал да изкаже мнението си и след това раздели отряда на четири части, които скоро достигнаха малкото селце, всяка от своята посока. Когато се приближиха достатъчно, за да виждат групата кирпичени къщи, те вече бяха подминали няколко мъртви овце и кози, точно както им бе описал бедуинът. Най-накрая четирите редици рицари се приближиха до самия край на привидно празното село и се сключиха в кръг. След това тихо се приближиха. Стигнали на разстояние един хвърлей с лък, те вече можеха да чуят какво се случваше, тъй като два или три женски гласа виеха сърцераздирателно. Четири египетски коня, оседлани със скъпи седла, стояха и тръскаха глави, за да изгонят мухите пред къщата, където се случваха безчинствата.

Арн направи жест с ръка към един ескадрон рицари, които слязоха от конете, извадиха тихо мечовете си и влязоха в къщата. Чу се шум от кратка битка и след това четиримата конници бяха изхвърлени в праха и със завързани ръце на гърба. Дрехите им бяха в безпорядък, а те опитаха да изкрещят нещо от рода, че оставеха ли ги живи, можеха да получат откуп за тях.

Арн слезе от коня си и приближи входа на къщата, откъдето тъкмо излизаха пребледнели неговите рицари. Той влезе и видя това, което бе очаквал. Три жени, лицата им леко бяха окървавени, но никоя от тях изглежда нямаше някакво смъртоносно нараняване. Те се покриха с дрехите, които египтяните бяха свлекли от тях.

— Как се казва това село и на кого принадлежите вие, жени? — попита Арн и първоначално не получи смислен отговор, защото само една от жените изглежда говореше разбираем арабски.

След кратък и бавен разговор той разбра, че жените, както и животните идвали от село, което всъщност било част от Газа, но трите жени местели животните, които хората не искали да оставят в града. Отишли да пасат овцете си надалеч от едни грабители, за да попаднат в ръцете на други, още по-лоши.

Тъй като сега честта им и честта на техните семейства бе накърнена, имаше само един начин тя да бъде възвърната, заключи Арн, след като те се бяха успокоили малко и бяха разбрали, че той няма намерение да довърши започнатото от египтяните. Затова той щеше да остави четиримата злодеи вързани и опозорените жени можеха да правят с тях каквото сметнат за добре, за да отмъстят за своята чест. Те можеха също да задържат конете и събраното като дар от Газа. Той ги помоли обаче да не пускат египтяните живи, защото в такъв случай още сега трябваше да нареди да им отсекат главите. Палестинските жени заявиха, че никой от насилниците им няма да бъде оставен жив и Арн, изглежда доволен от този отговор, излезе, качи се на коня и заповяда редиците отново да формират стегнат строй и да продължат към Ашкелон. Щяха да нападнат час преди залез-слънце, независимо от това дали щяха да успеят да се подготвят добре или не, тъй като такава бе заповедта от самия велик магистър.