Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
— Сестро — каза Каира и се изправи.
— Съжалявам — отвърна Самина. — Изпратиха ме да те взема.
Каира кимна.
— Разбирам — стоеше изправена и горда, готова да посрещне съдбата си. — Да не ги караме да чакат.
Докато двете жени воини вървяха по коридорите на храма, Дъщерите на Арлор отстъпваха от пътя им както винаги, но сега Каира не почувства гордост. Сега чувстваше единствено срам. Жриците не показваха неуважение, но тя знаеше, че е предала и тях, и убежденията, в които бе възпитана.
Изминаха в мълчание пътя до преддверието пред светилището на майката игуменка. Каира видя, че Даедла я чака, както и предполагаше.
— Тук ще те оставя, сестро — прошепна Самина. Каира се усмихна тъжно. Искаше ѝ се Самина да бъде до нея, но знаеше, че точно в тази битка трябва да влезе сама.
Даедла отвори вратата на светилището, без да продума. Каира дори не я погледна, не искаше да види обвинителния ѝ поглед. Вратата се затвори зад нея.
Майката игуменка седеше зад огромното дъбово писалище, а вдясно от нея стоеше екзархата. И двете изглеждаха сериозни, но как иначе? Да я посрещнат с прегръдки и усмивки? Да я почитат като герой?
— Приближи се — рече майката игуменка. Гласът ѝ беше спокоен и овладян. Каира не усети в него гняв. Щом тръгна напред, видя, че екзархата изглежда строга, но това не беше голяма изненада — най-великата от щитоноските винаги беше мрачна.
— Седни, моля.
Тази покана изненада Каира и тя седна на приготвения за нея стол, без да се замисли. Не очакваше подобно нещо. Очакваше порицания, очакваше да стои мирно, докато двете господарки на храма я укоряват за поведението ѝ.
И тогава майката игуменка зададе най-странния въпрос:
— Добре ли си?
Дали е добре? Бяха я затворили да чака съдбата си с часове, задето преби Върховния абат на Айрънхолд. Той вероятно бе настоял за екзекуцията ѝ — или поне за прогонването ѝ от Храма на есента. Дали е добре?
— Да, майко — отвърна тя.
— Добре, това е добре. Разбира се, сестрите ти са много загрижени за теб. Радвам се, че ще можем да ги успокоим.
— Как е Върховният абат? — попита тя, преди да се усети. Беше глупаво, разбира се. Най-добре беше да изчака. Ако майката игуменка сметнеше за нужно, щеше да ѝ каже, но явно Каира напоследък напълно се бе отказала от благоразумието.
На устните на майката игуменка се появи мимолетна усмивка. Само за секунда, но се появи.
— Ще се оправи — отвърна тя. — Макар че е помолил за подслон на друго място в града, докато се възстанови достатъчно, за да се върне в Айрънхолд. Но ти не бива да занимаваш мислите си с него.
Доста странно изявление. Защо да не занимава мислите си с него? Нали заради това я повикаха.
Майката игуменка се надигна от стола. Други немощни жени биха използвали бастун на тази преклонна възраст, но тя пристъпваше на крехките си крака, сякаш водена единствено от силата на волята си. Заобиколи писалището и сложи ръка на рамото на Каира.
— С екзархата хубаво си поговорихме за теб. Обсъждахме бъдещето ти. — О, значи ще има бъдеще. Поне за това трябваше да е благодарна. — Ясно е, че то ще бъде извън стените на храма.
Каира усети как стомахът ѝ се свива. Стисна зъби и за миг стаята заплува пред очите ѝ.
— Значи ще ме прогоните — каза тя.
Трябваше да се очаква. И щеше да е късметлийка, ако само това е наказанието ѝ.
Майката игуменка се усмихна.
— Точно обратното. Ти мислиш, че ще те захвърлим на капризите на външния свят? Мислиш, че ще пропилеем предаността и уменията на толкова ценен слуга? По-скоро ще оставим стените на този храм да се срутят пред очите ни, отколкото да пренебрегнем човек като теб, служил ни толкова добре.
Каира се замисли над думите ѝ, не беше сигурна какво означават.
— Ако няма да ме прогоните, значи ще ме пратите някъде?
— Искаме да изпълниш една задача. Мисия, която налага да идеш в града. Опасна е и не бихме помислили да пратим друг. Заради скорошните събития тук няма да липсваш на никого. Всички ще смятат, че си прогонена, но ние ще знаем как стоят нещата — тя потупа Каира заговорнически по рамото.
— Каква мисия?
Майката игуменка погледна към екзархата. Каира също се обърна към нея — към жената, която ѝ беше като майка. Тя беше хубава, със силни черти. В разцвета си беше по-силна, по-бърза и по-смъртоносна от всяка друга щитоноска от времето на самата Ворена. Говореше се, че при Портата на Бакхаус е защитавала живота на самия крал и е убила боен звяр на аеслантите само със счупено копие. Времето беше набраздило лицето ѝ, но тя още вдъхваше огромен респект.