Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Що за съюзници ще бъдем - поде с дълбок вендлински акцент, - ако изоставим приятелите си само защото вижданията ни се разминават. Обещахме ви съдействие в тази война. Вендлин няма да отстъпи от думата си.
Дароу се напрегна. Не заради думите му, а защото бяха насочени към нея. Към Елин.
Лизандра сведе глава в поклон и сложи ръка на сърцето си.
Принц Ендимион вирна брадичка.
- Положил съм клетва пред братовчед ми, твоя консорт - каза той и другите лордове се наежиха. Понеже Елин не беше официална кралица, още не признаваха новата титла на Роуан. Но явно това важеше само за останалите лордове. - Тъй като се съмнявам да ни приемат обратно в Доранел, ми се ще да мисля, че това може да е новият ни дом, ако надвием.
Елин определено би се съгласила с чутото.
- Добре дошли сте тук... всички вие. За колкото време желаете.
- Нямаш власт да отправяш подобни покани - озъби ѝ се лорд Гунар.
Никой не си направи труда да му отвърне. Но Илиас от Тихите асасини кимна тържествено в знак на съгласието си да остане, а Ансел от Брайърклиф само ѝ намигна отново и каза:
- Дойдох толкова далеч, за да ти помогна да очистим онова копеле. Не виждам причина да си тръгвам още сега.
Непресторена благодарност стисна гърлото на Лизандра и тя се поклони на съюзниците, събрани от кралицата ѝ.
Висок тъмнокос младеж влезе в шатрата и очите му засноваха между лицата в центъра ѝ. И се опулиха, щом зърнаха нея - Елин. После надникнаха към Едион за потвърждение. Непознатият сравни златистата коса, ашриверските очи и пребледня.
- Какво има, Нокс? - изръмжа му Дароу. Вестоносецът изопна гръб, изтича до стария лорд и му прошепна нещо на ухо. - Кажи му да влезе! - Беше краткият отговор на Дароу.
Нокс напусна шатрата с изненадваща за височината му грациозност и след секунда на входа се появи по-нисък, по-светъл мъж.
Дароу протегна ръка към писмото, което държеше.
- Носиш вести от Елдрис?
Лизандра надуши непознатия в мига, в който и Едион.
Той се усмихна и каза:
- Ераван ви изпраща почитанията си.
Сетне изстреля черен вихър право към нея.
17
Лизандра залегна, но не достатъчно бързо, за да се изплъзне на камшичния удар, който разсече ръката ѝ от рамото до китката.
Хвърли се на земята и се претърколи, както я беше учил Аробин. Но Едион вече стоеше пред нея с меч в ръка. Бранеше кралицата си.
Проблеснаха светлина и лед - от Енда и Селен - и моратският вестоносец се озова на колене. Тъмната му сила се заблъска по невидима преграда от леден вятър.
Всички в шатрата бяха отстъпили назад с лъскави оръжия в ръце. Илиас и Ансел бяха заели еднакви отбранителни позиции от двете страни на поваления мъж. Позиции, вкоренени чак до мозъка на костите им от един и същ учител, под същото жарко слънце. Въпреки това не се поглеждаха.
Рен, Сол и Рави се бяха подредили край Лизандра - край Елин, - готови да пролеят кръв с мечовете си. Новороден двор, скочил да защити кралицата си.
Макар че по-възрастните лордове се бяха скрили зад масата с храна, пребледнели от страх. Само Галан Ашривер беше застанал на пост до изхода на шатрата, за да пресече пътя на нападателя им, ако опита да избяга. Дързък ход - и глупав, като се имаше предвид какво коленичеше в центъра на помещението.
- Никой ли не надуши, че е валгски демон? - попита Едион, вдигайки Лизандра от земята за здравата ѝ ръка.
Но непознатият не носеше нашийник, нито пръстени по голите си, бледи пръсти.
Лизандра притисна пулсиращата си рана с длан и коремът ѝ се преобърна. Знаеше какво тупти в гърдите на мъжа. Сърце от желязо и Камък на Уирда.
Вестоносецът се засмя и изсъска:
- Бягай към замъка си. Ние ще...
Той подуши въздуха. И надзърна към Лизандра. Към кръвта, стичаща се по лявата ѝ ръка, пропивайки се в износената океанскосиня туника на Елин.
Тъмните му очи се ококориха от изненада и доволство и думата почти се оформи върху устните му. Хамелеонка.
- Убийте го! - нареди тя на среброкосите елфически лордове с препускащо сърце.
Никой не посмя да ѝ каже да го изгори сама.
Ендимион вдигна ръка и обсебеният от Валг мъж се задъха. Ала първо очите му станаха напълно черни, дори бялата част от тях.
Не от смъртта, която го обгръщаше, а по-скоро сякаш предаваше някакво послание по протяжна обсидианова връзка.
Послание, което можеше да ги обрече на гибел: Елин Галантиус я нямаше.
- Достатъчно! - озъби се Едион с пребледняло от истински страх лице, току-що осъзнал за какво уведомяваше вестоносецът господаря си.