Можеш ли да пазиш тайна?
- Автор: Уикхем Маделин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Можеш ли да пазиш тайна?». Краткое содержание книги:
— Здрасти — поздравява ме Джак.
— Здравейте — отговарям.
Настава кратко мълчание.
— Ъъъ… хм… нося ви досието „Леополд“ - измънквам, обзета от неудобство, и му протягам папката.
— Досието „Леополд“! — разсмива се той. — Чудесно. — Отваря небрежно папката и изумено се втренчва в изписания лист хартия, който съм пъхнала в нея. — Какво е това?
— Ами… писмо до „Пантера Корпорейшън“ от мистър Леополд от „Леополд и къмпани“.
— Написала си писмо от името на мистър Леополд…? — пита той с безкрайна изненада и изведнъж започвам да се чувствам като абсолютна глупачка.
— Помисли си, че… може случайно да изпусна папката на пода и… и някой да види, че е празна — мънкам засрамено. — Затова го написах. Няма значение.
Опитвам се да измъкна папката от ръцете му, но Джак бързо я дръпва встрани.
— „От офиса на Ърнест Р. Леополд…“ — започва да чете той на глас писмовното ми творение, а лицето му се сбръчква от сдържан смях. — О! Виждам, че той иска да ни поръча 6000 каси „Кола Пантера“! Солиден клиент е този мистър Леополд.
— За някакво корпоративно събиране — обяснявам припряно. — Обикновено купували „Пепси“, но наскоро един техен служител опитал „Кола Пантера“ и толкова му харесала, че…
— …че решили занапред да поръчват само от нас — довършва изречението ми Джак, а после продължава да чете писмото на глас: — „И ще добавя, че съм толкова доволен от всички аспекти на произвежданите от вашата компания продукти, че вече почти не свалям от гърба си анцуга с марка «Пантера», защото, да ви призная, това е най-удобното спортно облекло, което изобщо някога съм носил.“ — Миг-два Джак остава загледан в писмото, после ме поглежда с усмивка. С изненада виждам, че очите му са леко навлажнени. — Знаеш ли, Ема, това страшно би допаднало на Пийт.
— На… на Пийт Лейдлър ли? — уточнявам колебливо.
— Аха. Именно на Пийт му хрумна паролата с досието „Леополд“. Непрекъснато измисляше разни такива номера. — Потупва лекичко писмото с ръка и пита: — Мога ли да го задържа?
— Разбира се — отговарям, леко сащисана.
Джак сгъва листа на четири и го пъхва в джоба си. Известно време и двамата мълчим.
— И така… — най-сетне заговорва Джак, като вдига глава и ме поглежда с безизразна физиономия, — …скъсала си сКонър.
Стомахът ми се преобръща. Не знам какво да кажа.
— И така… — вирвам брадичка предизвикателно, — …отложили сте заминаването си.
— Да, защото… — Той изпъва пръстите на ръцете си и един миг ги разглежда съсредоточено. — Помислих си, че е добре да проуча по-отблизо някои от европейските ни клонове. — Поглежда ме кратко. — Ами ти защо?
Май иска да чуе, че съм скъсала с Конър заради него, нали? Е, хубаво, ама аз пък няма да му кажа нищо подобно. За нищо на света.
— Поради същата причина — кимвам решително. — Заради европейските клонове.
По устните на Джак се изписва лека усмивка.
— Разбирам. А ти… добре ли си?
— Прекрасно. Всъщност, отново се радвам на свободата си. — Ръкомахам импулсивно, за да подчертая думите си. — Нали разбирате… да не зависиш от никого, да правиш каквото си поискаш…
— Страхотно. Е, в такъв случай сега сигурно не е най-подходящото време за… — Джак спира колебливо.
— За какво? — питам някак прекалено нетърпеливо.
— Знам, че в момента не ти е до това… — продължава той внимателно, — …но просто се чудех… — Отново замълчава, а сърцето ми забива още по-лудо. — …Искаш ли да излезем да вечеряме заедно някой път?
Господи, той ме кани на среща! Джак Харпър ме кани на среща!!!
Устата ми е като залепнала от удивление.
— Да — отговарям най-сетне. — С удоволствие.
— Чудесно! — Нова пауза. — Само че точно сега животът ми е доста усложнен… И бих искал да… да не го разгласяваме из офиса.
— О, съгласна съм, разбира се — отвръщам припряно. — Трябва да сме дискретни.
— Ами в такъв случай… какво ще кажеш за утре вечер? Удобно ли ти е?
— Напълно.
— Ще дойда да те взема. Прати ми по имейла адреса си. В осем става ли?
— Идеално. В осем!
— И, Ема, ще те помоля за още нещо… Не се обръщай към мен толкова официално.
— Разбира се… Джак.
Когато излизам от офиса му, Свен ме поглежда и вдига въпросително вежди, но аз си премълчавам. Отправям се надолу към отдела по маркетинг, като се старая да изглеждам безразлична и спокойна. Но вътрешно цялата треперя от вълнение, а на лицето ми непрекъснато се промъква широка усмивка.
О, Господи! О, Боже мой! Джак Харпър ме покани на вечеря… Просто не мога да го повярвам!