Можеш ли да пазиш тайна?
- Автор: Уикхем Маделин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Можеш ли да пазиш тайна?». Краткое содержание книги:
— Ти си луда! — заявява ми категорично Джемйма приблизително на всеки десет минути.
Събота сутрин е, така че ние и трите сме се отдали на обичайната си рутина — мотаем се из апартамента по пеньоари и се наливаме с кафе с надеждата да се отърсим от махмурлука. А в моя случай — от раздялата с повишението и с гаджето.
— Даваш ли си сметка, че той ти беше в ръцете? — смръщва вежди Джемима, вторачена в палеца на крака си, който се е заела да лакира в бебешко розово. — Сигурна съм, че до шест месеца щеше да си с диамант на пръста.
— Ти май казваше, че съм си проиграла всички шансове, съгласявайки се да живея с него — напомням й нацупено.
— Е, в случая с Конър нямаше такава опасност — отсича Джемима, поклаща глава и добавя за пореден път: — Ти си луда!
— Мислиш ли, че съм луда? — обръщам се към Лиси, която седи в люлеещия се стол с присвити към корема колене и дъвче препечена филийка. — Ама честно!
— Ами… ъъъ… не — измънква тя крайно неубедително. — Разбира се, че не си!
— О, Лиси! И ти също мислиш, че съм луда!
— Не, не, но… двамата изглеждахте идеална двойка.
— Знам. Знам, че изглеждахме идеална двойка. — Замълчавам за миг, за да събера мислите си. — В действителност обаче непрекъснато имах чувството, че не съм… аз самата. Все ми се струваше, че някак… играем. Всичко ми се струваше някак… нереално.
— Това ли било?! — прекъсва ме Джемима и по погледа й разбирам, че според нея говоря пълни глупости. — И това е причината да скъсаш с него, така ли?
— Доста основателна причина, не мислиш ли? — лоялно застава на моя страна Лиси.
Джемима ни гледа неразбиращо, а после възкликва:
— Разбира се, че не! Защото, Ема, ако беше имала търпението да се държиш достатъчно дълго време така, сякаш сте идеалната двойка, в крайна сметка щяхте да станете идеална двойка.
— Да, но… нямаше да бъдем щастливи!
— Да, но щяхте да бъдете идеалната двойка — бавно и натъртено изрича Джемима, все едно говори на някое много глупаво дете. — Разбира се, че щяхте да бъдете щастливи. — Тя се изправя внимателно и пристъпвайки предпазливо с разперени пръсти на краката, се отправя към вратата. — Пък и да ти кажа, всеки се преструва, независимо каква е интимната връзка.
— Не е вярно! Или поне… не би трябвало да е така!
— Глупости! Естествено, че трябва да е точно така! — Джемима ни поглежда многозначително през рамо и добавя назидателно: — Майка ми е женена за баща ми вече тридесет години, а той все още не е наясно, че тя не е естествено руса!
Джемима излиза от хола, а ние с Лиси се споглеждаме.
— Мислиш ли, че е права? — питам аз леко разколебано.
— Не, разбира се! — отговаря Лиси доста неуверено. — Интимните и приятелските връзки би трябвало да се градят въз основа на… на взаимното доверие и… истината… — Тя спира за миг и ме поглежда разтревожено. — Ема, ти никога не си ми казвала, че изпитваш подобни чувства по отношение на Конър.
— Ами аз… ъъъ… на никого не съм го казвала.
И в същия миг осъзнавам, че това не е вярно. Но пък не мога да призная на най-добрата си приятелка, че съм казала много повече и далеч по-съществени неща за себе си на един съвършено непознат мъж, вместо на нея, нали така?
— О, бих искала да се доверяваме и да си споделяме повече една на друга! — възкликва Лиси. — Ема, хайде да си обещаем от днес нататък да си казваме абсолютно всичко. Пък и по принцип не би трябвало да имаме тайни една от друга. Нали сме най-добри приятелки!
— Съгласна съм! — възторжено приемам предложението й.
Изведнъж изпитвам такава сърдечна топлота към нея, че се навеждам и я прегръщам силно.
Лиси е съвършено права! Би трябвало да си споделяме повече. Не трябва да имаме тайни една от друга. Така де, двете с нея се познаваме от двадесет години, за Бога!
— Е, щом вече ще си казваме абсолютно всичко… — Лиси отхапва от препечената си филийка и ме поглежда изпитателно. — Това, че зарязваш Конър, има ли нещо общо с… с мъжа от самолета?
Сърцето ми трепва и аз се опитвам да го успокоя, като отпивам глътка кафе.
Дали това има нещо общо с него? Не. Няма.
— Не — казвам, без да вдигам поглед към Лиси. — Няма.
Няколко минути и двете мълчим, загледани в екрана на телевизора, по който дават интервю с Кайли Миног.
— О, Лиси! — изведнъж се сещам аз. — Щом ще си задаваме въпроси една на друга… какво вкъщност правехте в твоята стая с тозиЖан-Пол?
Лиси си поема дълбоко дъх, явно смутена.
— И хич не ми разправяй, че сте преглеждали някакво си дело — бързам да добавя. — Защото това едва ли е свързано с толкова яко пухтене и блъскане на легло.