Можеш ли да пазиш тайна?

XXVII

Удивително колко различен човек съм напоследък! Изцяло, тотално, абсолютно съм променена. Аз вече съм една нова Ема. Много по-открита, отколкото преди. И по-откровена. Защото вече знам, че ако не си откровен с приятелите, колегите и хората, които обичаш, то какъв тогава е смисълът на живота?

Единствените тайни, които все още имам, са съвсем мънички, само най-най-съществените. А и те са само няколко. Мога да ги преброя на пръстите на едната си ръка.

Ето например няколко от тези мои тайни, за които се сещам в момента:

1. Не съм сигурна, че на мама й отиват изрусените кичури, дето си ги е направила.

2. Гръцката торта, която Лиси ми направи за рождения ден, беше най-отвратителното нещо, което съм вкусвала през живота си.

3. Взех, без да питам, банския на Джемима от Ралф Лоран за ваканционното пътешествие с мама и татко и му скъсах една от презрамките.

4. Онзи ден, докато гледах пътната карта на града, за малко да попитам: „Каква е тази голяма река, дето минава покрай цял Лондон?“ После обаче ми светна, че това е околовръстният път.

5. Миналата седмица сънувах един напълно откачен сън… за Лиси и Свен.

6. Тайничко започнах да подхранвам коледната звезда на Артемис с укрепващ растежа тор.

7. Сигурна съм, че Сами, златната рибка, пак се е променил, докато с мама и татко бяхме на ваканционното пътешествие. Откъде се е взела тази допълнителна перка?