Можеш ли да пазиш тайна?
- Автор: Уикхем Маделин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Можеш ли да пазиш тайна?». Краткое содержание книги:
— О! — отронва Лиси, притисната в ъгъла. — Добре де… ами ние… такова. — Тя отпива голяма глътка кафе, като упорито отбягва погледа ми. — Ние… хм… правехме секс.
— Какво? — зяпвам я сащисано.
— Ами да, правехме секс. Затова и не исках да ти кажа. Беше ме срам.
— Ти и Жан-Пол сте правили секс, така ли?
— Да! — Лиси се прокашля смутено, но после добавя решително: — Правехме страстен… бурен… първичен… животински секс.
Не, нещо тук не е наред.
— Не ти вярвам! — хвърлям й изпитателен поглед аз. — Не сте правили секс.
Розовите петна по бузите на Лиси стават яркочервени.
— Правехме.
— Не, не сте! Лиси, кажи ми какво наистина правехте?
— Секс! Заклевам се! — възкликва Лиси разпалено. — Жан-Пол е новото ми гадже и… това правехме! Остави ме на мира вече!
Лиси скача на крака, разпилявайки трохи по целия диван, и припряно излиза от стаята, като се спъва леко в килима.
Зяпам след нея с отворена уста.
Защо ме лъже? Какво, за Бога, са правили в стаята й? Ако е било само секс, тя нямаше да е чак пък толкова засрамена, нали така? Но какво по-срамно нещо от секса би могло да има, по дяволите?!? Толкова силно съм заинтригувана, че направо ми става ведро на душата.
Да си призная, това определено не е сред най-страхотните уикенди в живота ми. А нещата стават още по-мрачни, когато пристига пощата и в купчината сметки и рекламни брошури откривам картичка с изглед от средиземноморски курорт, в която мама и татко ми пишат колко чудесно си прекарват. И дори още по-мрачни, когато прочитам хороскопа си в „Мейл“, в който се казва, че през последните ден-два вероятно съм допуснала огромна грешка.
Но в понеделник сутринта вече се чувствам по-добре. Не, не съм допуснала грешка! От днес започвам нов живот! Абсолютно забравям за всякакви любови и други подобни глупости и се съсредоточавам изцяло върху кариерата си. Може дори да си потърся нова работа.
На излизане от метрото вече съм запленена от тази идея. Ще кандидатствам за работа като специалист по маркетинг в „Кока-кола“ или в някоя друга голяма компания. И те ще ме назначат. И тогава Пол изведнъж ще осъзнае каква огромна грешка е допуснал, като не ме е повишил. И ще ме моли да не напускам, но аз ще му кажа: „Късно си се сетил. Дадох ти шанс, но ти го проигра.“ И тогава той ще започне да ме умолява: „Ема, какво бих могъл да направя, за да промениш решението си?“ Но аз ще му отговоря…
Когато наближавам входа на „Пантера Корпорейшън“, Пол вече лази в краката ми, а аз седя небрежно отпусната в шефското кресло зад неговото бюро (облечена в много шикозен нов костюм с панталон и обута в „Прада“) и казвам: „Знаеш ли, Пол, трябваше само да се отнасяш към мен с поне мъничко уважение…“
Мамка му! Изведнъж заковавам на място, с ръка на остъклената входна врата. Във фоайето се мярка русокоса глава.
Конър. Обхваща ме паника. Не, не мога да вляза. Просто не мога и това си е. Не мога да…
После обаче главата се извръща и виждам, че не е Конър, а Андрея от счетоводството. Бутвам вратата и влизам, като се чувствам като пълна глупачка. О, Боже, съвсем съм се скапала. Трябва да се взема в ръце, защото рано или късно ще налетя на Конър и ще трябва някак да се справя с положението.
Поемам нагоре по стълбите. Добре поне, че все още никой в офиса не знае. Това би направило нещата хиляди пъти по-кофти. Дко трябваше да изтърпявам хората да идват и да ми казват…
— Ема, толкова съжалявам за теб и Конър!
— Какво? — вдигам рязко глава и виждам към мен да приближава Нанси от администрацията.
— Тази новина ни дойде като гръм от ясно небе. Кой би могъл да предположи, че ще скъсате! Та вие бяхте идеалната двойка! Но пък човек никога не знае…
Зяпам я тъпо.
— Ти… как разбра?
— О, всички знаят! — възкликва Нанси. — Ами, в петък вечерта отидохме заедно на бар. По едно време Конър също дойде и доста се напи, а после го съобщи на всеослушание. Всъщност произнесе нещо като реч!
— Какво… какво е направил?
— Беше много трогателно, да ти кажа. Сподели, че чувства „Пантера Корпорейшън“ като свое семейство и вярва, че всички ние ще го подкрепим в този труден за него момент. Както и теб също, разбира се — припряно добавя Нанси след секундна пауза. — Въпреки че всъщност Конър е този, който се нуждае от подкрепа, защото ти го изоставяш, а не той теб. — Нанси се накланя доверително към мен и снишава глас. — И да знаеш, доста от момичетата смятат, че си се побъркала!
Не, не мога да го повярвам! Конър е държал реч по повод раздялата ни. И то след като ми обеща, че на никого няма да казва! А ето че сега всички са на негова страна.